Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

След това Кат призна.

— Всъщност роклите са две, напълно еднакви.

— Две? – веждите на Селест сякаш щяха да изскочат извън очертанието на лицето й.

Кат кимна.

— Другата е тук, в Англия, в колекцията на моя роднина. Ще отида да я разгледам отново през уикенда и да проверя дали и на нея има ръчно изписан етикет.

— Когато казваш, че са съвсем еднакви…

— Искам да кажа, че са идентични. – Кат извади телефона си и показа на Селест набързо направените снимки на роклята от вилата в Корнуол.

— Еха! – Селест не можеше да откъсне очи от телефона и изглеждаше така, сякаш се колебае дали да припадне, или да се засмее от радост.

— Искаше да видиш плата – каза Кат, като се опитваше да говори спокойно и разумно, така че Селест да надвие изумлението си и да започне да прелиства огромния каталог, с който разполагаше в паметта си за всичко, свързано с Диор, и така да помогне на Кат в нейното разследване.

Извади от старателно сгъната салфетка малка мостра синя тъкан, изрязана от един от подгъвите на роклята – обичайна практика на консерваторите, когато се налагаше да правят по-задълбочено проучване.

— Ще го изследвам със спектроскопа. Но се съмнявам, че ще науча нещо повече от онова, което вече знам – това е коприна.

Селест протегна ръка към мострата.

— Когато видях снимките ти, бях сигурна, че съм виждала това синьо, това поразително и невероятно синьо някъде преди – каза бавно тя. – Но не можех да си спомня къде. Като виждам сега това малко парченце, имам същото чувство… но този път мисля, че знам откъде ми е познато.

— Откъде? – Кат бе толкова преизпълнена с очакване, че си помисли, че може да се пръсне и да разпори изкусните шевове на роклята си.

— Още една тайна. Засега. – Селест се усмихна на Кат. – Може би греша. Този уикенд ще отида в Париж, за да проверя дали съм права. В случай че се окаже, че е така, в понеделник…

— Ще решим нашата загадка – заключи Кат.

А тя може би щеше да получи отговор за една от тайните на баба си.

Кат постави малкото квадратно парченце под спектроскопа, насочи светлината към него и загледа как молекулите вибрират от енергия. Някаква мисъл се въртеше също толкова настойчиво в ума й. Написа съобщение на Елиът:

Дали има начин да провериш дали има някаква връзка между твоята Марго Журдан и модна къща „Диор“? Разбирам, че звучи малко налудничаво, но от отговора зависи дали да изключим, или да включим баба ми по доста категоричен начин.

Той отговори почти мигновено: Когато правиш разследване, никой въпрос не е налудничав. Ще проверя. Очаквам с нетърпение да се срещнем довечера.

И Кат осъзна, че също чака с нетърпение да го види.

Кат съблече роклята, след това отново я облече. Три пъти. Вечерта щеше да бъде официална, бе казал Елиът, а роклята беше официална. Всъщност тя бе най-красивото нещо, което някога бе виждала. Беше бленувала за нея, откакто за пръв път я видя на подиума по време на първото ревю на Раф Симон като творчески директор на къща „Диор“. Но сега, когато я притежаваше, нима имаше смелостта да я носи?