Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Дааа…
— Приеми го като предястие на това, което ще последва. Отсега нататък ще ме слушаш, нали, скъпото ми синче?
— Дааа…
— Да, какво?
Даргонакс не се поколеба.
— Да… майко…
— Много добре, Нефариан. Най-сетне се учиш…
Последва кратък шум от раздвижване надалеч от ямата и после тишина. В тази тишина Калек се замисли за интересния факт, че Синестра беше нарекла Даргонакс с името на първия си син. Той не знаеше дали беше случайно или не, но го накара да си спомни нещо. След поне още минута Даргонакс тихо каза:
— Отиде си.
— Трябва да се измъкна от тук — отвърна рязко Калек. — Кориалстраз има нужда от мен.
— Той ли е другият? Той е… приятел?
— Да — отвърна синият. — И може много да ти помогне. Искаш да избягаш от нея, нали? Искаш да си свободен. Най-добре ще е Кориалстраз да може да ти помогне.
Даргонакс се замисли и после отвърна:
— Да… има логика… така е… кой е Нефариан? Ти знаеш. Усещам, че знаеш…
Значи, както Калек и сумрачният дракон е забелязал, че Синестра спомена друго име.
— Той също беше неин син. Синът от съпруга й Детуинг. Нефариан беше най-голямото и най-силното й дете…
— Ще се срещна с Нефариан — прошепна съществото. — Ще се запозная с брат си…
— Нефариан е мъртъв.
Поне толкова знаеше Калек. Възползвайки се от споменаването на страховитото дете на Синестра, синият си позволи да добави:
— Той я разочарова и тя го остави в ръцете на враговете му…
Последва тишина. Даргонакс или не разбра, или се опитваше да проумее. Сумрачният дракон беше изключително умен, но, изолиран в тази яма, може би не разбираше всичко.
— Брат ми е мъртъв. Всичките ми братя са мъртви.
Заключението на Даргонакс разтърси Калек. „Братята…“
— Те избягаха от нея. Избягаха точно преди да се родя. Бяхме много, много далеч един от друг, но се усещахме вътрешно.
Той говореше за двете създания на консорта на Детуинг, за чиято смърт Калек имаше известна вина.
— Но те не бяха като мен — продължи Даргонакс, с нарастващо презрение. — Не мислеха умно. Водеше ги само гладът. Позволиха гладът да мисли вместо тях. Бяха глупави и загинаха глупаво…
Сенчестата глава се наведе по-близо, но не достатъчно, за да се види ясно.
— Аз няма да загина глупаво… Няма да загина… и ти ще ми помогнеш… приятелю…
— Да… разбира се…
Без предупреждение, Даргонакс отново заговори в съзнанието на Калек. „Ще те изпратя да потърсиш приятеля си. Заедно с него ще ме освободите от нея. Аз няма да бъда захвърлен…“
Калек се понесе във въздуха почти както подхвърленото тяло на драконспона. Той изскочи от ямата и се приземи близо до зловонното тяло. Едва стъпи на земята и видя как трупът, понесен от магията на Даргонакс, отново се връща в ямата.
Калек се обърна към нея… и някаква невидима сила го поведе към един от изходите на залата. Даргонакс притежаваше невероятна воля, с която сега изтощеният син дракон не можеше да се пребори.
„Тя тръгна в онази посока. Ти върви в тази.“
Калек нямаше друг избор, освен да се подчини. Искаше да открие Кориалстраз, макар да се страхуваше да мисли за истинските причини за това. Калек не беше сигурен доколко Даргонакс чете или усеща мислите му. Беше напълно възможно да е разкрил всичките му тайни. Синият дракон усети прилив на енергия, собствената му магия се беше завърнала. Но не неговата воля вдигна ръката му и призова меча му.
„Тръгвай…“
Калек стисна здраво оръжието и излезе от пещерата.
Седемнадесет
Верееса и джуджетата останаха пленени. Те не се бяха отказали от плана си за бягство, но просто още не бяха получили възможност да действат според намерението на елфата. Дори сега, след като бяха изминали няколко часа, те седяха готови да действат по неин сигнал.
Но имаше една особено сериозна причина висшата елфа да не посмее да мръдне. Сега при стражите скардини и драконспона имаше и един драконид. Той не беше нито Раск, нито онзи, който беше отвел Удин, но имаше същия остър поглед, който предупреждаваше Верееса, че ще е доста по-трудно да бъде заблуден, отколкото един драконспон. Драконидът наблюдаваше главно нея и единствения път, когато тя понечи да се изправи, той моментално се присегна за оръжието си. Верееса не се бе отказала, но трябваше да изчака.