За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Никъде тази безопасност не е така атакувана, както при публичните и частните обвинения. Затова свободата на гражданина зависи главно от доброто качество на наказателните закони.
Наказателните закони не са се усъвършенствували изведнъж. Даже в страни, където свободата се е търсела най-старателно, тя не винаги е била намирана. Аристотел казва, че в Кум роднините на обвинителя са можели да бъдат свидетели. По времето на римските царе законът е бил толкова несъвършен, че Сервий Тулий е произнесъл присъда срещу децата на Анк Марций, обвинен, че е убил царя, неговия тъст. По време на първите крале на Франция Клотар е издал закон, според който обвиненият не е можел да бъде осъден, без да бъде изслушан, което доказва, че в някои случаи и у някои варварски народи това се е практикувало. Шаронда е първият, който е въвел наказания за лъжесвидетелство. Ако не е защитена невинността на гражданина, не е защитена и свободата.
Познанията за най-сигурните правила при съденето на престъпността, които вече са придобити в някои страни, имат значение за човешкия род повече от каквото и да било друго на света.
Свободата може да се основава само на приложението на тия познания в практиката; и в една държава, която има в това отношение най-добрите закони, човекът, над когото е произнесена присъда и който на другия ден трябва да бъде обесен, ще бъде по-щастлив и от турски паша.
Глава III
Продължение на същата тема
Законите, които допускат погубването на човека по показанията на един само свидетел, са пагубни за свободата. Разумът изисква поне двама свидетели; защото свидетелят, който твърди нещо, и обвиненият, който го отрича, образуват равенство; необходимо е трето лице, което да изясни нещата.
Гърците и римляните са изисквали един глас повече, за да произнесат присъдата. Гърците са претендирали, че техният обичай е установен от боговете; но това важи с по-голямо основание за нашия.
Глава IV
За това, че свободата зависи от естеството и размера на наказанията
Свободата тържествува, когато законите за престъпността налагат наказания, които съответствуват на характера на престъплението. Тук произволът изчезва; наказанието зависи вече не от каприза на законодателя, а от същността на нещата; и това в никакъв случай не е вече насилие над човека от страна на човека.
Има четири вида престъпления; от първия вид са престъпленията против религията; от втория — против нравите; от третия — против спокойствието; от четвъртия — против безопасността на гражданите. Наказанията за тях трябва да произтичат от природата на всеки един от тези видове престъпления.
Към разреда на престъпленията против религията аз отнасям само онези от тях, които засягат религията пряко, каквито са например всички светотатства. Понеже престъпленията, които нарушават изповеданието на религията, са по своята природа престъпления, нарушаващи спокойствието на гражданите или тяхната безопасност, те трябва да бъдат отнесени към последните разреди.
За да съответствува наказанието за светотатството на природата на престъплението, то трябва да се състои в лишаване от всички преимущества, които дава религията; изпъждане от храмовете, отлъчване от общността на вярващите — временно или за постоянно; избягване присъствието на престъпника; погнуса, отвращение, заклинания.
В нещата, които смущават спокойствието или сигурността на държавата, тайните действия са под ведомството на човешкото правосъдие. Но в тези против божеството, там, където няма открито действие, няма и материал за престъпление; там всичко се извършва между човека и бога, който знае и мярката, и времето за своето отмъщение. И ако съдията, обърквайки нещата, започне да разследва тайното светотатство, той ще внесе иск в областта на такива деяния, където това не е необходимо; той ще наруши свободата на гражданите, въоръжавайки срещу тях усърдието и на смирените, и на смелите души.
Злото тук е дошло от представата, че трябва да се отмъщава за божеството. Но божеството трябва да се почита и никога да не се мъсти за него. В същност, ако хората се ръководеха от тази представа, кога наказанията щяха да свършат? Ако човешките закони трябва да отмъщават за едно безкрайно същество, те трябва да бъдат съобразени с безкрайността, а не със слабостите, незнанията, непостоянстовото на човешката природа.
Един провансалски историк привежда пример, който ни рисува много добре въздействието върху слабите души на тази идея за отмъщение за бога. Един евреин, обвинен в хули срещу Дева Мария, бил осъден да бъде одран. Няколко рицари с ножове в ръка се покачили на ешафода и изпъдили палача, за да отмъстят те за честта на светата Дева. Не искам да изпреварвам размислите на читателя.