Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Аз… аз си помислих, че може да имаш нужда някой път — каза Матю, за да се измъкне някак.
Като се позамисли по въпроса, Матю реши, че това е положение, с което трябва да се занимае жена. За Марила не можеше да се мисли. Матю беше сигурен, че тя веднага ще отхвърли неговото намерение. Оставаше само госпожа Линд, защото Матю не би посмял да се обърне за съвет към някоя друга жена в Авонлий. И така, той отиде при госпожа Линд и тази добра жена мигновено пое цялата работа от ръцете на изтормозения човечец.
— Да ви избера рокля за подарък на Анн? Разбира се! Утре отивам в Кармоди, ще се осланяме на, моя личен вкус. Струва ми се, на Анн ще й подхожда хубав, наситен кафяв цвят, а при Уилям Блер има един нов плат, който е наистина хубав. Може би бихте желали и да я ушия за нея, че ако я прави Марила, не е изключено Анн да разбере нещо, преди да е дошло времето, и да се развали изненадата. Добре, аз ще я направя по мярката на племенницата ми Джими Гилис, защото тя и Анн са като две грахови зрънца, що се отнася до фигурата.
— Ами, много ще съм ви задължен — каза Матю, — и… и… не знам… но бих искал… мисля, че сега ръкавите ги правят по̀ инакви, отколкото едно време. Ако не прекалявам с тази молба, аз… аз бих искал да са като сегашните.
— Буфани? Разбира се. Няма защо ни най-малко да се тревожите за това, Матю. Аз ще ги направя по най-последна мода — каза госпожа Линд. На себе си, когато Матю си отиде, тя каза:
— Ще бъде истинско удоволствие да видя това бедно дете да бъде най-сетне облечено с нещо сносно. Начинът, по който я облича Марила, е направо смешен, това е то! И на мене до болка ми се е искало да й го кажа без заобикалки. Задържах си езика обаче, понеже ми е ясно, че Марила не иска съвети и мисли, че знае повече за гледане на деца, отколкото аз, макар и да е стара мома. Но то винаги си е така. Хора, които са отгледали деца, знаят, че няма неизменен метод на света, който е подходящ за всяко дете. Но ония, които никога не са гледали деца, смятат, че всичко е просто и лесно като просто тройно правило — само подреди твоите три величини в този ред и отговорът ще излезе верен. Но плътта и кръвта не са аритметични величини и точно там Марила Кътбърт допуска грешка. Предполагам, че се мъчи да насади у Анн дух на скромност, като я облича така, но е по-вероятно да породи завист и недоволство. Сигурна съм, че детето не може да не вижда разликата между своите дрешки и облеклото на другите момичета. Обаче само като си помисля, че Матю вижда това! Този мъж се събужда, след като е спал повече от шейсет години.
През тези две седмици Марила знаеше, че Матю е разтревожен от някаква мисъл, но не можа да се досети каква ли е тя до Бъдни вечер, когато госпожа Линд донесе новата рокля. Марила се държа общо взето добре, макар много вероятно да не бе повярвала на дипломатичното обяснение на госпожа Линд, че роклята е ушила тя, понеже Матю го било страх Анн да не разбере за нея много рано, ако я прави Марила.
— Значи затова Матю имаше такъв тайнствен вид и се подсмиваше под мустак цели две седмици, а? — рече тя малко рязко, но с търпимост. — Знаех си аз, че е намислил някаква глупост. Е, трябва да призная, че според мен Анн няма нужда от нови рокли. Аз й направих три добри, топли, трайни рокли през есента и всичко друго в повече е чисто разточителство. Само в тия ръкави има плат колкото за цяла блуза, честна дума! Ти просто подхранваш у Анн суетността, Матю, а тя е суетна като паун още отсега. Както и да е, надявам се, че сега ще е доволна, защото зная, че е копняла за тези глупави ръкави, откакто са станали модни, макар и да не е казала нито дума, след като ги спомена за първи път. Буфаните непрекъснато стават все по-големи и по-смешни: сега са вече колкото балони. Идущата година всяка жена, която ги носи, ще трябва да влиза през вратите странешком.
На Коледа денят се сипна прекрасен бял. Декември беше много мек и хората очакваха зелена Коледа, но през нощта беше тихо навяло точно толкова сняг, колкото да преобрази Авонлий. Анн надзърна от своя заскрежен тавански прозорец с възторжен поглед. Смърчовете в Омагьосаната гора бяха пухкави и чудни; брезите и дивите вишни изглеждаха бисерни; разораните ниви се простираха като снежни бразди; във въздуха имаше нещо свежо, което бе възхитително. Анн изтича долу с песен, която отекна навред в „Грийн Гейбълс“.
— Честита Коледа, Марила! Честита Коледа, Матю! Не е ли това прекрасна Коледа? Толкова се радвам, че е бяла. Всяка друга Коледа не изглежда истинска, нали? Аз не обичам Коледа, която е зелена. Такива Коледи не са зелени, те са само в неприятно повехнало кафяво и сиво. Какво кара хората да ги наричат зелени? Ч… я… Матю! Това за мен ли е? О, Матю!