Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Матю беше стеснително отвил роклята от книжната й опаковка и я протегна напред с умолителен поглед към Марила, която с презрителен вид се преструваше, че пълни чайника, но въпреки това с доста голям интерес наблюдаваше под око сцената.
Анн взе роклята и я загледа с благоговейно мълчание. О, колко хубава беше тя — прекрасен мек кафяв плат с истински копринен блясък, пола с изящен волан и набор; блузката с нежно ситно плисе по най-последна мода и малък рюш от прозрачна дантела на врата. Но ръкавите — те бяха върхът на великолепието! Дълги маншети до лактите, а над маншетите — разделени с редици набор и ленти с кафяви копринени фльонги — прекрасни двойни буфани.
— Това е коледен подарък за теб, Анн — каза стеснително Матю. — Ами… ами… Анн, не ти ли харесва? Ами… ами сега.
Защото очите на Анн изведнъж се наляха със сълзи.
— Да я харесвам! О, Матю! — Анн преметна роклята върху един стол и сключи ръце. — Матю, тя е съвършено изключителна. Никога няма да мога да ти се отблагодаря достатъчно. Виж тия ръкави! О, струва ми се, че това трябва да е някакъв щастлив сън.
— Добре де, добре, хайде да закусваме — прекъсна я Марила. — Трябва да ти кажа, Анн, аз не мисля, че си имала нужда от тази рокля, но щом Матю я е взел за тебе, погрижи се добре да я пазиш. Ето и една панделка за косата, която госпожа Линд остави за теб. Тя е кафява, за да подхожда на роклята. Ела сега, сядай.
— Не виждам как ще мога да закуся! — възкликна възторжено Анн. — Закуската ми се вижда нещо твърде всекидневно в такъв вълнуващ момент. Предпочитам да се нагледам на тази рокля. Толкова се радвам, че ръкавите буфан са още на мода! Все ми се струваше, че никога няма да се помиря, ако остареят, преди да съм имала рокля с буфани. Никога нямаше да се почувствам доволна, разбираш ли? А и от госпожа Линд е било много мило да ми подари панделката. Чувствам, че наистина трябва да стана много добро момиче. Ето, в такива моменти съжалявам, че не съм образцово момиче, и винаги решавам да стана добра в бъдеще. Но е някак трудно да изпълняваш решенията си, когато срещнеш непреодолими изкушения. Все пак, сега ще направя извънредно усилие.
Когато всекидневната закуска свърши, появи се Дайана: тя минаваше по бялото мостче в долчинката — хубава фигура с яркочервеното си палтенце. Анн се понесе надолу по склона да я пресрещне.
— Честита Коледа, Дайана! Тази Коледа е чудесна! Имам да ти покажа нещо великолепно. Матю ми подари много красива рокля с такива ръкави! Не бих могла дори да си представя по-хубави.
— И аз имам нещо за тебе — каза задъхано Дайана… — Ето, тази кутия. Леля Джоузефин ни изпрати голям колет с не знам колко неща в нея… и това е за тебе. Щях да я донеса снощи, но колетът пристигна чак по тъмно, а аз никога не се чувствам спокойна сега като минавам през Омагьосаната гора след стъмване.
Анн отвори кутията и надзърна вътре. Първо видя картичка с надпис „За моето момиче Анн за честита Коледа“; а под нея — чифт чудно хубави шеврови пантофки с мъниста на бомбетата, със сатенени фльонги и лъскави катарами.
— О! — изтръгна се от Анн. — Дайана, това е твърде много! Сигурно сънувам.
— Аз ще го нарека „пръст на провидението“ — каза Дайана. — Сега няма да има нужда да взимаш назаем пантофите на Руби и това е цяло щастие, защото нейните са ти с два номера по-големи: щеше да бъде ужасно да се чува фея да тътри обувките си. Джоузи Пай щеше да бъде възхитена. Знаеш ли, завчера вечер Роб Райт изпрати от репетицията Гърти Пай. Чувала ли си някога нещо подобно?
Всичките ученици от Авонлий бяха обзети от треска в този ден, защото трябваше да се украси залата и да се проведе генералната репетиция.
Концертът се състоя вечерта и завърши с подчертан успех. Малката зала бе претъпкана, всичките участници се представиха изключително добре, но Анн бе изпъкващата ярка звезда на събитието, което дори самата завист в лицето на Джоузи Пай не посмя да отрече.
— О, не беше ли това блестяща вечер? — въздъхна Анн, когато всичко свърши и двете с Дайана се прибираха заедно у дома под тъмното звездно небе.
— Всичко мина много добре — забеляза практично Дайана. — Смятам, че трябва да сме изкарали не по-малко от десет долара. Знаеш, господин Алан щял да изпрати дописка до вестниците в Шарлоттаун.