Защото вярваш в любовта

— Познавате ли се? — попита със смръщено чело лердът.

— Срещнахме се миналата пролет в Белгия — отговори Катрин. — Когато изглеждаше, че Брюксел ще бъде нападнат от французите, лорд Халдоран беше така любезен да отведе приятелката ми Ан с децата й и дъщеря ми Ейми в Антверпен.

— Радвам се, че ти си останала — отговори одобрително лердът. — Да си жена не е извинение за страхливостта.

— Добър удар — усмихна се подигравателно Халдоран. — Вашата внучка е известна в цялата армия със смелостта си. Заради работата си като милосърдна сестра е получила името Света Катерина.

— Чувал съм — отсече лердът. — Това ме наведе на мисълта, че е достатъчно силна да управлява Скоул, макар че е жена.

Катрин не понасяше да говорят за нея, като че я няма. За щастие Майкъл привлече вниманието на дядо й върху себе Си:

— Според онова, което съм чел, предните на островните жители са били викинги и келти, а техните жени са известни със смелостта и самостоятелността си. С такава кръв не е изненадващо, че Катрин обикаляше бойните полета на континента.

— Интересувате ли се от история? — Без да чака отговор, лердът заговори за създаването на Британия и Майкъл го изслуша с видим интерес.

Катрин хвърли въпросителен поглед към Халдоран.

— Много се изненадвам да ви видя тук. Знаехте ли, че сме роднини?

— Предполагах, че произхождате от Скоул, дори, че сте дъщерята на Уилям, но не бях сигурен и сметнах, че е по-добре да не говоря за това. — Той си взе чаша шери. — Когато се върнах в Лондон, посетих Едмънд Харуел и му казах, че съм се запознал с една очарователна офицерска съпруга с островни очи. Той потвърди идентичността ви.

Катрин си спомни безпокойството му при първата им среща. Пак тези островни очи. Дали беше премълчал роднинството им от дискретност или защото не искаше съперница в Скуол? Неловкостта, която винаги изпитваше в негово присъствие, се усили. Зад любезността му беше скрито нещо като презрение. Явно се чувстваше много по-високо стоящ от останалите смъртни.

Един слуга влезе и оповести, че вечерята е сервирана. Дейвин Пенроуз застана зад стола на лерда и го откара в трапезарията. Като управител той беше в постоянен контакт с дядо й, а това изискваше и талант, и още повече такт. Катрин го харесваше все повече. Харесваше и Глинис, русата му съпруга, надарена с чувство за хумор, по което приличаше на Ан Моубри.

— Ти седни в другия край на масата, Катрин — заповяда лердът. — Мелбърн, вие ще седнете до мен.

Катрин се подчини безмълвно. Съзнаваше, че дядото й е отредил мястото на домакиня. Халдоран седна от дясната й страна. Тя го дари с бърз поглед, питайки се дали е ядосан от тази проява на благосклонност от страна на лерда. Не беше в състояние да прочете мислите му. Когато поднесоха първото ястие, заговори спокойно:

— Дядо явно е решен да ни настрои един срещу друг. Съжалявам.

Мъжът смръщи чело.

— Е, ние сме конкуренти, нали? Само един от нас може да наследи Скоул.

Тя не загуби самообладание.

— Преди три дни не знаех нищичко за този остров. Вероятно ви се струва непочтено, че се появих от нищото и имам претенции към имот, който сте считали за своя собственост.