Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Макар Катрин да вярваше, че дядо й е склонен да направи братовчед й наследник, Майкъл беше на друго мнение. Нито един мъж не можеше да се мери с нейната сърдечност и интелигентност и лердът беше омекнал много скоро. Тя щеше да получи наследството, но съпругът й трябваше да бъде много внимателен, за да не направи лерда свой враг. Старецът явно харесваше хората с характер, но истинската опозиция вероятно го гневеше.
Загледан в далечното море, той се опита да не мисли за Катрин, която в момента седеше във ваната. Сапунът се плъзгаше по гладката, бледа кожа. Топлата вода капеше между пълните гърди.
Тялото му се напрегна, фантазията му рисуваше примамливи образи. По дяволите, защо не беше спал с жена толкова отдавна!
В известно отношение обаче не беше важно колко време е минало. Даже ако през пролетта беше преспал с всички куртизанки на Лондон, пак щеше да желае Катрин с болезнена сила.
Когато мина половин час, той слезе в спалнята им. Намери Катрин дълбоко заспала, свита в единия ъгъл на леглото. Беше изкъпана, облечена в синя вечерна рокля, но косата падаше свободно по раменете. Изглеждаше изтощена и той реши да я остави да почива до вечерята.
Във ваната го чакаше гореща вода. Той се окъпа бързо, облече вечерен костюм и отиде да я събуди.
Застана до леглото и се вгледа в лицето й. Нищо не беше в състояние да затъмни красотата й, макар че под очите се бяха вдълбали сенки. Тази жена носеше смело отговорността за семейството си, а това беше повече от изтощително. Колин не й помагаше с нищо.
Погледът му се плъзна надолу. Скромната вечерна рокля не можеше да скрие разкошната фигура. Мекото вдигане и спускане на гърдите го омагьосваше. А нежната извивка на ухото, скрито под тъмната копринена коса…
Той пое дълбоко дъх.
— Катрин, време е за вечеря.
Тя въздъхна и се обърна по гръб, но не се събуди. Майкъл сложи ръка на рамото й и повтори по-високо:
— Катрин, скоро ще поднесат вечерята.
— О! — Тя се усмихна и зарови лице в ръката му. Очите й все още бяха затворени. Устата й се притисна в дланта му и той потръпна.
Желанието заплаши да го надвие. Той дръпна ръката си като опарен. По дяволите, тя беше омъжена жена!
— Събуди се, Катрин! — потрети с необичайна острота той. — Време е за вечеря.
Катрин отвори очи и в очите й блесна уплаха. Майкъл предположи, че е сънувала нещо, и обясни:
— Намираме се на остров Скоул и трябва да вечеряме с ужасния ти дядо.
Очите й се проясниха и тя се надигна.
— Исках да полегна само за няколко минути, но съм заспала веднага.
— Денят беше дълъг. За нещастие още не е свършил.
— Дядо ми сигурно си мисли, че ще му покажем истинските си лица, ако сме достатъчно изтощени. — Тя скочи от леглото и грабна четката за коса. Разреса я бързо и я нави на тила. Скромната прическа подчерта още повече очарователната линия на шията.
На вратата се почука и женски глас повика плахо:
— Сър, мадам, дойдох да ви отведа в салона.
— Готова ли си за следващото действие? — попита спокойно Майкъл.
Катрин вирна брадичка.
— Разбира се.
Той отвори вратата и я изведе в коридора. Действителността беше много по-трудна от очакванията му.
Положила ръка върху лакътя на Майкъл, Катрин вървеше със сведена глава. Беше нервна от мига, в който се събуди и видя лицето му над своето. Беше сънувала, че Майкъл й е съпруг и двамата очакват първото си дете. Сънят премина внезапно в действителност и остави само страдание и съжаление.
Салонът, беше в новата част на къщата. Когато Катрин и Майкъл влязоха, към тях се устремиха пет любопитни двойки очи. Лердът седеше в стол на колелца. Краката му бяха покрити с одеяло. Около него стояха Дейвин Пенроуз и красива блондинка, вероятно съпругата му, и още една възрастна двойка.
Лердът реагира на поздрава с кратко кимване.
— Вече познавате констейбъла. Това е жена му Глинис, а другите двама са местният свещеник и съпругата му. Мистър и мисис Матюс. — Той се изкиска дрезгаво. — Както виждате, компанията на Скоул съвсем не е впечатляваща.
— Какво щастие. Установила съм, че красивата външност не може да замени нито острия ум, нито доброто сърце. — Катрин дари гостите на баща си със сърдечна усмивка и забеляза, че я наблюдаваха с известна предпазливост.
Решена да се държи добре с хората, които може би щяха да й станат съседи и приятели, но и подчинени, тя взе чаша шери и се чукна с всички. Разговорът се оживи. Къде ли беше мистериозният Клайв?
Чашите бяха почти празни, когато вратата отново се отвори.