Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Второто странно нещо беше състоянието, в което го откриха. Той представляваше огромен, неравен къс черен, зърнест камък, като отломка от вулканична скала; само дето беше намерен дълбоко под земята, цял и недокоснат, в недрата на неголяма пещера. Заобикалящите го скали бяха разтопени до стъкло от невъобразимата горещина, и без значение колко разкопаваха, не можаха да открият никаква жилка, която да ги доведе донякъде. Бе абсолютно невъзможно да се е образувал по естествен път. Което повдигаше въпроса как се е озовал там? Възможно ли бе да е някаква останка от Угати, местните жители, обитавали Сарамир от незапомнени времена, преди първият Кръвен Император да ги прокуди?
Историята на Чаросплетниците е малко мъглява по отношение на това, което се случило после. Едно е безспорно — че занаятчиите започнали да стържат прах от повърхността на вещерския камък и да го използват в работата си. Навярно били привлечени от странните свойства на камъка, или пък от тръпката да използват за първи път никому непознатата субстанция. Дърводелците вкарали този прах в пейките, които изработили, а зидарите го смесили с хоросан. Било странно хрумване, ала не по-странно от стотиците други мании в страната. Империята научила за този камък само защото някои от жителите на поселището прекосили планините, за да продават стоката си, уверени, че нововъведенията им ще допаднат на западните пазари. Измайстореното от тях било добре прието — могъщото енергийно излъчване очаровало купувачите. През това време обитателите на поселището разказали на хората за странното си укритие. Когато продали всичко, което носели със себе си, се завърнали при находището, за да изпълнят поръчките на по-нетърпеливите клиенти. Обаче никой не ги зърнал отново.
Поселището стояло безмълвно с години. Както било отдалечено, погребано в непроходимите планини, то скоро избледняло в паметта на хората. Първоначалното оживление, което предизвикало на пазара, избледняло и скоро вещерските камъни били забравени.
Може само да се гадае какво се е случило междувременно.
По едно време на някой му хрумнало да използва този прах в изработването на маски и тогава най-вероятно майсторите са се сблъскали и с другите свойства на вещерския камък. Няма никакви сведения как е станало това или как се е развил процесът по-нататък. Навярно в началото са го използвали като наркотик, защото по-продължителният досег с вещерския камък предизвиквал замайване и еуфория. По-късно заселниците открили, че когато веществото се намира в близост до лицето — а следователно и до мозъка — ефектът бил най-силен. След това започнали да забелязват малки и зачатъчни проявления на странната субстанция във физическия свят. Когато човек се намирал под въздействието на вещерския камък, можел да премества чаши, без да ги докосва, да запалва или потушава пламъци, да чете мислите на своя другар и да узнава най-съкровените му тайни. Може само да се предполага колко труден е бил пътят от обикновената пристрастеност към незнайното вещество до поемането на контрола върху него. Колцина ли от тях са се понесли неволно към яркия блясък на Чаросплетието и са погубили умовете и душите си сред умопомрачителното му великолепие? Колко ли чудовищни зверства — изнасилвания, убийства и осакатявания — са били извършени в агонията на първите мигове след завръщането от Чаросплетието?
Преди два века първите Чаросплетници се появили в градовете и селата на Сарамир. Тогава способностите им били значително по-слаби и примитивни; ала те вече знаели своята цел и работели за общия план. Постепенно проникнали в домовете на аристокрацията и станали незаменими. В онези дни хората се отнасяли наивно към тях, а тези, които хранели съмнения към новата каста, скоро променяли становището си под влияние на Чаросплетниците. За около десетина години Вещерите успели да се интегрират в обществото и започнали да се множат, да се разрастват и кроят тайните си планове.
В една осветена от сиянието на факлите килия в спираловидните артерии на Адерач образът на Върховния Чаросплетник Вирч висеше във въздуха. Той представляваше неясен и смътен призрак, размито петно, в което се преливаха кафяво, сиво и оранжево — цветовете на осеяната му с кръпки роба. Очертанията му бяха най-ясни около Маската му, сякаш тя беше средоточието на фантома. Бронзовото й лице беше единственото материално нещо в него на фона на ефирния облик на тялото му.