Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Кришна ме натика през една отворена врата. В стаята имаше десетина души, бяха насядали около огъня или се бяха сгушили покрай напуканите стени. На едно място таванът беше паднал в средата на стаята и натрошената мазилка и зидария бяха образували купчинка, върху която хората бяха запалили огъня. Димът беше окадил стените и хлътналия надолу таван.
Кришна изсъска бързо някакво изречение, в което ми се стори, че чувам думата „Кали“. Никой не ни погледна. Мъртвешки изцъклените очи продължиха да наблюдават ниските пламъци.
По стълбите се чуха стъпки. Някой изкрещя. Кришна ме стисна здраво за лакътя и ме вкара в стаичка, където нямаше нищо освен няколко бакърени грънци и статуетка на Ганеша. Отвореният прозорец гледаше към тясна уличка между сградите.
Кришна се качи на прозореца и скочи. Аз стъпих на ниския перваз и се поколебах. Уличката беше широка най-много метър и половина. Трябваше да скоча най-малко от шест метра в мрака. Чух жвакане там, където Кришна се беше приземил, и нищо друго. Знаех, че не мога да скоча в този трап без светлина.
Изведнъж чух как капаликите крещят на вратата във външната стая. Някаква жена изпищя. Притиснах лявата ръка до гърдите си и скочих.
Там, където се приземих, боклукът сигурно беше висок два — два и половина метра. Затънах в него до бедрата и паднах настрани върху нещо меко и отвратително. Изцвъркаха плъхове, които се стрелнаха покрай стените. Не виждах нищо. Краката ми издаваха тихи звуци като стенание, докато се опитвах да вървя в тясното пространство. Закрачих нататък, но се уплаших не на шега, когато продължих да затъвам до над кръста в поддаващата размекната купчина с дъх на гнилоч.
— Шшшт!
Кришна ме стисна за раменете и ме спря. Правоъгълникът слаба светлина горе беше затулен от мъж, който се надвеси над улицата. После се скри обратно в стаята.
— Бързо!
Кришна ме сграбчи за ръката и ние продължихме да газим из смрадливия изкоп. Аз се блъснах в една стена, сетне пак тръгнах из размекнатите отпадъци. И двамата размахвахме ръце, за да пазим равновесие, но все едно се придвижвахме в тиня до кръста.
Най-неочаквано отзад някой застана на прозореца, откъдето бяхме скочили, с горяща дъска. Нарочно пусна факлата долу на разкаляната улица. Тя отскочи веднъж и тупна сред боклуците, като подпали няколко мазни плъха. Ние с Кришна застинахме. Бяхме се превърнали едва ли не в сенки насред купищата боклуци наоколо, но един от капаликите посочи към нас и изкрещя на другите двама.
Не знам дали мъжът с ножа е скочил или е бил избутан, но докато падаше на пресечката при нас, той нададе писък. Факлата вече тлееше сред влажните човешки отпадъци, ала заедно с пламналите плъхове хвърляше достатъчно светлина, за да различа стотици космати гърчещи се форми, някои големи колкото котки, които пъплеха към нас по купчините боклуци, за да избягат от пушека.
Кожата ми направо се нагъна от отвращение. Не знаех, че е възможна и такава физиологична реакция. Кришна скочи в посоката, откъдето бяхме дошли. Капаликата се показа като гмуркач от повърхността на езеро. Размахваше ръце, в дясната проблесна стомана. Огънят почти беше угаснал и докато се приближаваше до човека, Кришна не беше нищо повече от смътна сянка. Сумтенето на двамата почти не се чуваше, заглушено от все по-силното цвърчене на разбягалите се плъхове. По голите ръце ме докосваха тлъсти мокри тела и аз не се сдържах, повърнах безпомощно върху купчините смрадлив мрак.
Двамата капалики горе се надвесиха и се взряха, но уличката отново бе потънала в почти пълна тъмнина. Стори ми се, че виждам как Кришна и другият мъж се боричкат в нещо като муден предпазлив танц в забавен кадър. Докато ръката с ножа на капаликата се удряше отново и отново в стената, се разхвърчаха искри. После ми се стори, че виждам как Кришна е застанал зад другия, как го дърпа за косата и му натиска лицето към поддаващата яма. Присвих очи в тъмнината и ми се стори, че виждам как Кришна е забил коляно в извития на дъга гръб на капаликата и го бута все по-навътре и навътре… после обаче Кришна вече беше до мен, теглеше ме по-далеч от прозореца.
Двамата капалики изчезнаха от слабо осветения правоъгълник над нас Движехме се кошмарно бавно. Често единият затъваше и се подпираше на другия, за да изгази от боклуците.
Бях се добрал почти до края на уличката, когато ми хрумна нещо, от което отново ми се повдигна. Пред нас не се виждаше светлина. „Ами ако вървим в неправилна посока, към тухлена стена, и улицата е задънена?“
Оказа се, че не е задънена. След още пет направени с много усилия крачки пресечката зави рязко надясно, тук вече нямаше толкова много отпадъци. След още петнайсет крачки се измъкнахме от нея.