Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Излязохме на мокра безлюдна улица. Покрай глезените ми притичваха подплашени плъхове, които разплискваха дъждовната вода, събрала се в канавките. Погледнах наляво и надясно, но не видях и следа от последните двама капалики.
— Побързайте, господин Лучак — изсъска Кришна и ние прекосихме на бегом улицата, тръгнахме припряно по тротоара с криви плочки и се сляхме с тъмните сенки под увисналите метални навеси.
Притичвахме от магазин на магазин. Тук-там в мокрите входове се мяркаха заспали хора, но никой не извика, никой не се и опита да ни спре.
Завихме по друга улица, после по къса пресечка излязохме на още по-широка улица, където покрай нас профуча камион. Тук имаше улично осветление и от много прозорци се просмукваше електрическо сияние. Над нас от вятъра плющеше червено знаме. Чувахме тътена на движението по съседните улици.
Поспряхме пред тъмната врата на магазин със спуснати щори и решетки. И двамата дишахме запъхтяно и се свихме на две, толкова бяхме изтощени, но върху дългото лице на Кришна се беше изписала блажената радост от кървавото забавление, която бях видял и онази първа вечер в автобуса. Той понечи да каже нещо, пак си пое въздух и се изправи.
— А сега, господин Лучак, аз ще ви оставя — рече Кришна.
Погледнах го стъписан. Той допря върховете на пръстите си, поклони се леко, обърна се и тръгна. Сандалите му издаваха леки звуци из локвите.
— Чакайте! — провикнах се аз. Кришна не спря. — Чакайте малко. Ей!
Той почти се беше слял с мрака. Направих крачка напред и излязох в бледия кръг светлина от уличната лампа.
— Спрете! Спрете, Санджай!
Кришна спря. После се обърна и направи две крачки към мен. Дългите му пръсти като че ли трепереха.
— Какво казахте, господин Лучак?
— Санджай — повторих аз, но този път почти през шепот. — Прав съм, нали?
Кришна продължи да стои — базилиск с див ореол от черна коса, обрамчил ужасния му поглед. След това се появи и усмивката му, разширила се в нещо по-страшно от гримаса като на акула. Това беше усмивката на прегладнял вампир.
— Прав съм, нали, Санджай? — Замълчах, за да си поема въздух. Не знаех какво още да кажа. Но трябваше да кажа нещо — каквото и да било, — само и само да държа Кришна по-далеч. — Каква игра играете, Санджай? Какво, да го вземат мътните, става тук?
Минаха доста секунди, докато той се помръдне, а аз очаквах да се спусне тихо към мен и да протегне дълги пръсти към гърлото ми. Но той само отметна глава и се засмя.
— Да, да, да — каза Кришна. — Има много игри, господин Лучак. А тази игра още не е приключила. Довиждане, господин Лучак.
Обърна се и тръгна бавно към мрака.
14.
Калкута е ужасен камък в сърцето ми.