![Лотарията [The Winner - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Лотарията [The Winner - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотарията [The Winner - bg]». Краткое содержание книги:
Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е негов баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря й да има по-щастлива съдба.
Лу Ан дори не подозира, че откаже ли на Джаксън, ще умре. Приема съблазнителното предложение, за да започне нов живот. Тя не знае, че е една марионетка в грандиозен спектакъл, режисиран от гениален психопат. И ще трябва да плати твърде висока цена.
„Лотарията“ е кошмарната версия на сбъднатата американска мечта. А Лу Ан е героиня на нашето време — силна, умна, оцеляваща.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=66946
Половин час по-късно вече разполагаше с отговорите. Хондата наистина беше взета под наем от столицата. Името на клиента бе Том Джоунс и той я бе наел преди две седмици. Том Джоунс! Много хитро, каза си Ригс. Адресът, който мъжът бе дал, сигурно беше фалшив като името му. Задънена улица; но той и не бе очаквал друго.
После се втренчи в името на жената, записано на лист хартия. Катрин Савидж. Родена в Шарлътсвил, Вирджиния. Възраст: трийсет години. Номерът на социалната осигуровка бе валиден, адресът бе истинският: Уикънс Хънт. Неомъжена. Никакви проблеми с кредита, без полицейско досие. Нямаше черпи точки в миналото й. Компютрите наистина бяха нещо прекрасно. И все пак…
Отново погледна възрастта й. Трийсетгодишна. Замисли се за къщата, за огромното озеленено пространство около нея, за тристате акра скъпа земя във Вирджиния. Знаеше, че началната цена за Уикънс Хънт бе шест милиона долара. Ако мисис Савидж бе направила добра сделка, сигурно я беше получила за четири-пет милиона долара, но пък от друга страна се говореше, че ремонтът възлизал на седемцифрена сума. Откъде една млада жена имаше толкова пари? Не беше филмова звезда или популярна рокпевица; името Катрин Савидж не му говореше нищо, а не беше непросветен в областта на популярната култура.
Или пък парите бяха на Чарли? Не бяха съпрузи, това стана ясно. Той спомена, че е роднина, но и тук нещо не беше наред. Облегна се назад, издърпа едно чекмедже и извади отвътре две таблетки аспирин, тъй като вратът отново взе да го наболява. Възможно бе тя да е наследила състоянието от родителите си или да е вдовица на някой богат старец. Спомни си лицето й и заключи, че много мъже с готовност биха я обсипали с всичките си притежания.
И тъй, накъде сега? Погледна през прозореца на кабинета си към дърветата в ярки есенни багри. Потръгнало му беше. Нещастното минало бе зад гърба му и сега имаше процъфтяващ бизнес в място, което обичаше. Тихият живот, който се очертаваше пред него занапред, щеше да му донесе покой и радост. Ала ето че се случи това. Отново вдигна пред очите си листа с името й. Макар да нямаше реални причини да се интересува от нея, Ригс усети, че любопитството му е изострено до краен предел.
— Коя си ти, по дяволите, Катрин Савидж?
25
— Готова ли си вече, мила? — Лу Ан надникна през вратата и хвърли любещ поглед към момичето, което се обличаше, застанало с гръб.
Лиса се извърна към майка си.
— Почти.
Лиса Савидж, пълно копие на Лу Ан в лице и с нейната атлетична фигура, бе единствената непоклатима опора в живота на майка си.
Лу Ан влезе в стаята, затвори вратата и седна на леглото.
— Сали каза, че почти не си хапнала от закуската си. Добре ли се чувстваш?
— Днес имаме контролно. Малко съм притеснена.
Това, че бе живяла по целия свят, бе оставило отпечатък върху говора й, в който личаха следи от различни култури, диалекти и акценти. В резултат на това се получаваше една приятна смесица от изговори, макар че след няколкото месеца, прекарани във Вирджиния, най-изявено бе характерното южняшко провлачване.
Лу Ан се усмихна.
— Струва ми се, че след толкова много отлични оценки няма от какво да се притесняваш. — Тя погали дъщеря си по рамото.
През времето, докато бяха пътували, Лу Ан бе хвърлила цялата си енергия и немалко пари, за да превърне себе си в личността, която винаги бе искала да бъде — нещо, коренно различно от беднячката Лу Ай. Добре образована и владееща свободно два чужди езика, тя се гордееше с факта, че Лиса говори четири и се чувства толкова у дома си в Китай, колкото и в Лондон. Като че бе изживяла няколко живота за тия години. А в светлината на случилото се сутринта това може би бе добре. Нима времето й свършваше?
Лиса приключи с тоалета си и седна с гръб към майка си. Лу Ан взе една четка и започна да разресва косата на дъщеря си — всекидневен ритуал, който им даваше възможност да разговарят и да споделят една с друга случките от предишния ден.
— Не мога да не се притеснявам. Невинаги е лесно.
— Повечето неща в живота, които си струва да постигнеш, не идват лесно. Но ти работиш упорито и това е най-важното. Полагаш всички старания, а аз искам от теб само това, без значение какви бележки ще получиш. — Тя прибра косата на Лиса в опашка и после й сложи панделка. — Само не ми носи по-малко от отличен. — И двете се разсмяха.