Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Междувременно тогава дядото строи на калифорнийския бряг музея „Ж. Пол Гети“. Сградата струва десет милиона долара и е точно копие на една огромна римска вила близо до Неапол, останките на която историците са открили неотдавна. Приказната мозайка на пода в музея е доставена в Калифорния от мястото на едни разкопки в Северна Африка, а дългата повече от сто метра колонна зала е уредена с най-добрите образци от колекцията на Гети — гръцки и римски антики, барокови картини, френски мебели от XVII век, тапети и източни килими. Когато кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ посещава музея за първи път, той казва, че „в целите Съединени щати по-богати са само музеят «Метрополитен» и Градският музей в Бостън“.
След всичко това един журналист посещава Ж. Пол Гети, който живее сам ( с изключение на няколко телохранители) в тридесетте и четири спални и четиринадесетте бани на Сътън Плейс. Той пита домакина: „Какво още иска от живота най-богатият човек в света?“ Отговорът звучи: „Искам и в бъдеще да се занимавам с търговски сделки.“
И той продължава. Навъсен, с болки в стомаха, като ръфа варени моркови от златния си поднос, увеличава състоянието си; направлява своите милиарди във все по сложния либиринт на петролния бизнес. Според един негов френски биограф той се усмихва само веднъж в годината — когато за Коледа кани в Сътън Плейс сто сирачета от околността. Тогава слага на главата си островърха клоунска шапка и с гладни очи гледа как децата гризат празничната торта, от която той не може да хапне.
По-късно той все по-трудно понася влажния английски климат. Издава разпореждане: да се опаковат картините, които украсяват стените на Сътън Плейс (Тинторето, Тициан, Рубенс, Реноар, Дега, Моне), като заедно с тях желае да се премести в скънчевото си имение на калифорнийския бряг, където е построен музеят „Гети“. Картините пристигат, но Гети умира между стените на Сътън Плейс — през ранното лято на 1976 г., в един дъждовен юнски ден, на осемдесет и три годишна възраст. Надживяват го неговото предприятие, тримата му каращи се помежду си синове и шестнадесет внуци, които го мразят — единият с едно ухо.
А. Д. „ПАХЛАВИ“ — БИЗНЕСЪТ НА МАГАРЕТАРЯ
Реза Шавад Коух — персийският казак.
Зараждането на богатството.
Земя и нефт.
Трикът с фондациите.
Комисиони и бягство.
Когато повече от година след провала на иранския шах новото правителство нарича придобиването на богатството на вече живеещия в изгнание ексимператор „най-големият грабеж в историята“, в общи линии не протестират дори и онези американски и швейцарски банки, които манипулират изнесеното в чужбина и съхранявано под най-строга тайна лично състояние на императорското семейство Пахлави.
Особена нужда от протести няма. Иранското правителство почти не може да представи писмени доказателства. Казано по-точно: всички знаят, че писмените доказателства сочат само дребни трохи от големия пир на грабежа. Иранските документи показват незначителни факти, като например купуването на седемнадесет килограма чисто злато с държавни средства по нареждане на императора. От това злато се секат специални медали, с които владетелят прави подаръци. Според друг документ, похарчени са един милион долара за строеж на баскетболно игрище, облицовано с кедрово дърво, в двореца на престолонаследника. Между материалите фигурира квитанция от Чейс Манхатън Бенк, включена в деловите интереси на Рокфелер, която показва, че от Техеран в американската банка са прехвърлени с няколко вноски два милиона долара от личната сметка на владетеля.
Но това са дребни неща. И то е ясно, стига да знаем, че когато, преследван от революцията, шахът е принуден да напусне Иран, след него три самолета извозват документите, които свидетелствуват за произхода и натрупването на неговото състояние.
Вероятно светът никога няма да има точна представа за действителния размер на богатството на Пахлави. Защото неговото увеличаване се характеризира с два момента. Първият е, че напълно е заличена границата между иранската държавна собственост и състоянието на шаха (и неговите огромни разноски). И вторият, който прави невъзможно изготвянето на точен баланс — превърнато е в държавна тайна всичко, което е свързано с имущественото състояние на династията Пахлави.