Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Ако не се заблуждавам за числеността на подкрепленията им, нищо чудно да са станали и двадесет хиляди.
— Ти наистина ли си убеден, че войската на Дордовер чака наблизо сигнал от нас? По-скоро са им заповядали да се върнат, щом са научили за падането на града.
— Предполагам, че още са наблизо. Само че са твърде малко.
— И колко време ще отблъскваме враговете?
— Трудно ми е да преценя — сви рамене Кард. — Здравият разум подсказва не повече от три дни, но може да ни прегазят и в първия, ако се огънем.
— Значи не вярваш, че можем да победим? Пълководецът прихна, тупна го по гърба и отвори вратата на стълбата към бойниците над портата.
— Стар съм, но не и изкуфял. Настоятелно ви съветвам да сложите най-ценните си писания при Сърцето преди да го потопите в земята. След теб, моля.
Блекторн и Гресе закъсняха да се хвърлят с пъстрия си отряд от войници и селяни в битката за южния пристанищен град Гиернат, но не и за разчистването. Докато барон Блекторн разпределяше работата на хората, не можеше да сдържи облекчението си въпреки белезите на смъртта и разрухата наоколо.
Видяха пожарите още когато до града им оставаше цял ден път — оранжево зарево над планините по северните граници на Гиернатските владения. Тогава двамата с Гресе се бояха от най-лошото, представяха си как градът е разграбен, а армията му разгромена. С това и техните плахи надежди за победа щяха да повехнат в зародиш.
Но Гиернат бе отблъснал нашествениците и сега останките от техните отряди се влачеха обратно към град Блекторн. Бързите вестоносци на барона бяха предупредили навреме за заплахата и няколкото дни за подготовка на отбраната наклониха везните.
Осем денонощия защитниците непоколебимо пресрещаха ордите, напиращи и по сушата, и откъм морето. Накрая сломиха духа на западняците, макар че старото пристанище гореше, а оставаха все по-малко живи магове. Само че Гиернат не пострада от страшния черен и бял огън на шаманите.
Половината от редовната армия и западняците бяха паднали в боя или страдаха от тежки рани. По улиците почти не се срещаха мъже, които да нямат и драскотина по себе си. Западняците се нахвърляха с особена злоба срещу маговете, затова сега те бяха по-малко от сто.
За Блекторн спасяването на пристанището беше великолепна новина, но не можеше да поведе оттук войската, с която се надяваше да си върне и своя град.
— От друга страна, там ще заварим жалки останки от западняшките отряди, които си представяхме — успокои го Гресе.
Стоеше уверено до него. След тежката контузия още го тормозеха само смъдящо главоболие и временно помътняване на зрението.
— Зависи колко от нападателите са тръгнали от моя град и колко направо са прекосили залива с кораби и лодки.
— Винаги си песимист — поклати глава Гресе.
— Лесно е да изпаднеш в песимизъм. Погледни в какво превърнаха и този прекрасен град.
Застанали върху ниския хълм, двамата добре виждаха цялото пристанище под косите слънчеви лъчи на следобеда. Дим от потушени пожари се виеше към небето. Главната улица, в чието начало бяха спрели бароните, беше печална гледка. Личеше, че най-разгорещените схватки са били тук. Хановете, къщите, пекарните, ковачниците, дюкяните и канцелариите на корабните сдружения лежаха в развалини.
И наляво, и надясно се виждаше по съсирената кръв и пепелищата докъде са стигали сраженията за всяка улица, за всяка сграда. Навсякъде пламтяха погребални клади. Чак когато спреше на пристанището с неговите кейове, кранове и складове, погледът започваше да разпознава нещо. По-навътре в морето се извисяваха мачтите на четири големи кораба. Западняците, които не бяха опитни мореплаватели, не бяха пробили нито веднъж блокадата на пристанището.
Но след тези осем дни хиляди останаха без съпрузи, бащи и братя, без дом. Който още можеше да ходи, изцеждаше остатъка от силите си, за да спаси каквото успее от руините и да направи повече постройки обитаеми. Само че по-често се чуваше грохотът на съборени неустойчиви останки, а не удари на чукове, закрепващи с греди и дъски пукнатините. Гиернат се бе простил с красотата си.
Висок мъж на средна възраст вървеше нагоре по Говедарския път, както наричаха главната улица. Носеше официалната роба и емблемата на кмет, в ръката си стискаше навит пергамент.
— Щеше ми се да те посрещна с добре дошъл при нас, Блекторн, но от града не остана много.
— Е, аз не мога да ти предложа и толкова в моя град — отвърна баронът. — Скалиър, позволи ми да ти представя моя приятел барон Гресе.