Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Пълководецът кимна, доволен от възможността да се опомни. Изгълта на един дъх водата от чашата, лицето му полека възвръщаше нормалния си цвят.
— Твърде стар съм за това…
Думите му предизвикаха бледи усмивки около масата.
— Важи за почти всички тук — увери го Вилиф и Кард също се засмя за миг.
— Тъй, запушихме бутилката засега, но не мога да държа тапата натикана безкрайно дълго. Тези хора не са затворници, имат си оръжия и са двойно повече от моите войници… което не ме притеснява, защото няма да се стигне до схватки. Особено ако оттук бъде разгласено правилно решение преди пладне. Длъжни сме да спрем убийствата, които върши Сенедай.
— Какво искаш от нас, генерале? — неприветливо попита Селдейн.
— Да махнете Покрова…
— И да се оставим да ни изколят ли? — разгорещи се Ендор.
— Не, слабоумнико недорасъл! — Държанието на Кард се промени изведнъж, заговори с отсечения тон на военен. — Стражата на Школата няма да чака покорно да я изколят. Запази си острия език за твоите заклинания.
— Кард, успокой се — протегна ръка към него Барас. — Всички сме изнервени.
Пълководецът кимна и приглади туниката си.
— Необходимо е да направим няколко неща едно след друго, ако искаме да спечелим нужното ни време. Всичко ще зависи от маговете. Ще чуете ли препоръките ми, без да ме прекъсвате?
— В това сме единодушни — усмихна му се Керела.
— Добре. Според мен войската на Дордовер се крие, вероятно са на половин ден езда оттук и е почти сигурно, че са срещнали хора, избягали от града. Ако не са… лошо ни се пише. Щом махнете Покрова, маговете трябва да изпълнят две задачи, докато западняците вдигнат тревога. Първо, мисловна връзка с всеки, когото откриете, но преди всичко с маговете от Дордовер. Искам всички, които са извън града, да ударят западняците в тил. Може би ще успеем и сами да ги отблъскваме два-три дни, но не се знае. Второ, искам онази проклета подвижна кула да бъде пръсната на парченца. Направете каквото е нужно, иначе ще ни зяпат и ще ни обстрелват. Войниците ми са готови да заемат позициите си в уречения миг, искам от вас разрешение да разположа и магове за защита на стените. И последно — Барас, искам да говориш отново със Сенедай. Кажи му, че излизаме да се предадем след три дни. Опитай се да предотвратиш безсмислената смърт на още малко хора. Това е.
— След три дни ли ще опитаме да пробием обсадата? — уточни Торвис.
— Не, след два. Но не бива западняците да са готови. Всеки изкопчен миг е скъпоценен.
— Щом е така, нека премахнем Покрова през нощта. По-малко от тях ще забележат веднага — напомни Ендор.
— Вярно — кимна Кард. — Мислех си за притъмняването преди зората. Помнете, че ако изскочим посред нощ, войската на Дордовер ще е потънала в сън. Не бива ида събаряме подвижната кула преди западняците да се усетят, че Покровът е изчезнал. Ако така спечелим час, за да повикаме помощ отвън, това ще е решаващо.
— Но не променя факта, че им оставяме Школата — промълви Селдейн.
Кард се вторачи в нея.
— Госпожо, нямам никакво намерение да им оставя тази Школа.
— Тогава защо ще премахнем Покрова, за който Дийл даде живота си, ако не сте забравили? — троснато рече Ендор.
— Защото дойде време да се борим за свободата си. И да заложим на надеждата, че ще ни помогнат. Ако пак изпаднем в отчаяно положение, можем да скрием Сърцето в земята. Ще съхраним живота на Джулаца до дните, когато ще възстановим всичко.
— Само не ми казвай, че вярваш в нашата победа — усмихна се кисело Ендор.
— Младежо, никога не влизам в битка, ако не вярвам в шансовете си за победа. Сам видя как им е накипяло на хората. Ако насочим гнева им във вярната посока и ако чакащите извън града ударят западняците в гръб, може и да победим.
— Благодаря ти, Кард — каза Керела. — Ти и Барас се опитайте да преговаряте със Сенедай. Ние ще останем тук, за да разпределим задачите на маговете.
Барас вървеше с пълководеца и охраната към северната порта и долавяше как всичко е настръхнало в Школата. На кулата от дърво и желязо, разположена в момента срещу изпитателните зали, половин дузина западняци се облягаха на парапета и ги гледаха почти равнодушно.
— Трябвало е да станеш посредник на Школата, а не генерал — подхвърли елфът в плах опит за шега. — Горе-долу си ми равен в умението да лъжеш.
— Изобщо не схващам намека ти.
Кард гледаше право напред, но Барас видя как ъгълчето на устните му трепна.
— Зад тези стени има поне десет хиляди добре въоръжени и настървени западняци. А тук разполагаме със седемстотин войници, още няколкостотин разярени мъже и по-малко от двеста магове. Та за какво бих могъл да намеквам според теб?