Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари и останалите последваха Професор Макгонъгол по стълбите до кабинета й. Заледените прозорци тракаха в рамките си и стаята беше хладна въпреки огънят, който гореше в камината. Професор Макгонъгол затвори вратата и застана зад бюрото си, за да се изправи срещу Хари, Рон, Хърмаяни и все още хлипащата Лени.
— Е? — каза тя остро. — Какво стана?
Несигурно и с много паузи, опитвайки се да контролира плача си, Лени обясни на професора как Кейти е отишла до тоалетната в Трите Метли и се е върнала държейки пакета, как Кейти е изглеждала малко странна и как са спорили дали е умно да приемат да доставят неизвестен предмет, което е довело до сбиването за пакета и отварянето му. В този момент Лени беше толкова измъчена и изтощена, че от нея не можеше да се измъкне и дума повече.
— Добре. — каза Професор Макгонъгол и се обърна към Хари, Рон и Хърмаяни. — Какво стана когато Кейти докосна огърлицата?
— Издигна се във въздуха. — каза Хари, преди Рон или Хърмаяни да успеят да проговорят. — И тогава започна да пищи и рухна на земята. Професоре, може ли да се видя с Професор Дъмбълдор, моля ви?
— Директорът го няма до понеделник, Потър. — каза Професор Макгонъгол, гледайки изненадано.
— Няма го? — повтори ядосано Хари.
— Да, Потър, няма го! — остро каза професор Макгонъгол. — Но всичко, което имаш да казваш за тази ужасна случка, можеш да го кажеш и на мен, уверявам те!
За част от секундата, Хари се подвоуми. Професор Макгонъгол не му вдъхваше доверие. Дъмбълдор изглеждаше по-сигурен. Това беше въпрос на живот и смърт и нямаше място да се притеснява, че някой ще му се смее.
— Мисля, че Драко Малфой е дал тази огърлица на Кейти, Професоре.
От едната му страна Рон си потърка носа, видимо притеснен, от другата страна Хърмаяни беше кръстосала крака, на известно разстояние от Хари.
— Това е много сериозно обвинение, Потър. — каза Професор Макгонъгол, след шокирана пауза. — Имаш ли някакво доказателство?
— Не, — каза Хари, — но… — и той и каза за проследяването на Малфой до „Боргин и Бъркс“ и разговорът, който са подслушали между него и господин Боргин.
Когато престана да говори, професор Макгонъгол гледаше видимо учудено.
— Малфой, е взел нещо от „Боргин и Бъркс“ за поправка?
— Не, Професоре, той просто искаше Боргин да му каже как да поправи нещо, не беше с него. Но не това е замисъла, работата е там, че той купи нещо в същото време и мисля, че беше тази огърлица.
— Видя ли Малфой да напуска магазина с подобен пакет?.
— Не, професоре, той каза на Боргин да го пази в магазина за него…
— Но, Хари, — прекъсна го Хърмаяни — Боргин го попита ако иска да го вземе със себе си, и Малфой каза „не“…
— Очевидно, защото не е искал да го докосва! — каза Хари ядосано.
— Това, което всъщност каза, беше: „Как бих изглеждал, носейки това по улицата?“ — отвърна Хърмаяни.
— Е, щеше да изглежда като идиот, носещ огърлица. — добави Рон.
— О, Рон, — каза Хърмаяни отчаяно, — щеше да е опакована и нямаше да му се налага да я докосва и щеше да е лесно да я скрие под наметалото си, така че никой да не я види! Мисля, че каквото и да е резервирал в „Боргин и Бъркс“, било е шумно или голямо, нещо, което е знаел, че ще привлече вниманието към него, ако го носеше по улицата… и за всеки случай, — продължи тя на висок глас, преди Хари да успее да я прекъсне, — аз питах Боргин за огърлицата, не помните ли? Когато отидох в магазина и опитах да разбера какво е помолил Малфой да му запази, я видях там. И Боргин просто ми каза цената, не каза, че вече е продадена или нещо такова…
— Очевидно е разбрал какво си намислила за пет секунди и естествено, че нямаше да ти каже… и без това Малфой може да я е взел след това…
— Достатъчно! — каза Професор Макгонъгол, в момента когато изглеждайки разярена, Хърмаяни отвори устата си да отговори. — Потър, оценявам, че ми казваш това, но не можем да обвиним господин Малфой, защото е посетил магазина, от където тази огърлица евентуално е била закупена. Същото би било вероятно за може би стотици хора.
— …Това казах и аз… — смрънка Рон.
— …и във всеки случай, предприехме строги мерки за сигурност тази година. Не вярвам тази огърлица да е влизала в училището без наше знание…
— Но…
— …и още повече — каза Професор Макгонъгол, с изражение на ужасен завършек, — господин Малфой не беше в Хогсмийд днес.
Хари зяпна към нея прималяло.
— Откъде знаете, Професоре?
— Защото изтърпяваше наказание при мен. Не беше написал домашното си по Трансфигурация два поредни пъти. За това благодаря, че ми казваш за подозренията си, Потър, — каза тя, марширувайки край тях, — но трябва да отида до болничното крило, за да видя Кейти Бел. Приятен ден на всички.