Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Тя остави отворена вратата на кабинета си. Те нямаха избор, освен да я последват, без да кажат и дума. Хари и другите двама бяха ядосани, въпреки това, той не можеше да не се присъедини, когато почнаха да обсъждат какво е станало.
— И на кой мислиш, Кейти е трябвало да даде огърлицата? — попита Рон, когато се качваха по стъпалата към общата стая.
— Един Бог знае. — каза Хърмаяни. — Но който и да е било, не е имал много възможности. Никой не би могъл да отвори този пакет, без да се докосне до огърлицата.
— Би могъл да е предназначен за много хора. — каза Хари. — Дъмбълдор — смъртожадните с удоволствие биха се отървали от него, той трябва да е една от техните първи мишени. Или Слъгхорн — Дъмбълдор смята, че Волдемор наистина е искал той да се присъедини към него, и сега те не могат да се примирят, че Слъгхорн е с Дъмбълдор. Или…
— Или за теб. — каза Хърмаяни, гледайки притеснено.
— Възможно е, — каза Хари, — но Кейти не би ли се обърнала просто на пътя и да ми я даде? Бях зад нея през цялото време откакто излезнахме от Трите Метли. Щеше да има много по-голям смисъл да достави пакета извън Хогуортс, нали Филч претърсва всеки който влиза и излиза. Чудя се, защо Малфой й е казал да го внесе в замъка?
— Хари, Малфой не е бил в Хогсмийд! — каза Хърмаяни, тропайки разочаровано с крак.
— Трябва да е имал съучастник тогава. — каза Хари. — Краб или Гойл — или, помислете си, друг смъртожаден, той ще има много по-добри приятели от Краб и Гойл, с които се движи сега…
Рон и Хърмаяни обмениха погледи, които ясно казваха „няма смисъл да го убеждаваме“.
— Дилигроут. — каза Хърмаяни, когато най-накрая стигнаха до Дебелата Дама.
Портретът се отвори, за да ги допусне до общата стая. Беше доста пълна и вмирисана на мокри дрехи. Изглежда доста хора се бяха върнали по-рано от Хогсмийд заради лошото време. Нямаше бръмчене от страх или размисли, все пак новината за случилото се с Кейти все още не се беше разнесла.
— Когато седнеш и се замислиш, всъщност не беше отлична атака. — каза Рон, изгонвайки един от първокурсниците от един стол до камината и седна. — Проклятието дори не стигна до замъка.
— Прав си. — каза Хърмаяни, изритвайки Рон от стола с крака си и предлагайки го отново на първокурсника. — Въобще не беше.
— Но откога Малфой, е един от най-великите мислители на света? — попита Хари.
Нито Рон, нито Хърмаяни му отвърнаха.
13. Потайният Ридъл
Кейти беше прехвърлена към болницата за магически наранявания и травми Свети Мънго на следващия ден. По това време новината, че тя е била прокълната, беше плъзнала из всички точки на училището, при все, че точните детайли бяха известни само на Хари, Рон, Хърмаяни и Лени, като никой друг не знаеше, че не тя е била жертвата, за която е била предназначена огърлицата.
— О, и Малфой знае, естествено — каза Хари на Рон и Хърмаяни, които се придържаха към новата си линия на поведение, която изискваше мистериозно да оглушават всеки път, когато Хари споменаваше своята теория, че Малфой е смъртожаден.
Хари се питаше дали Дъмбълдор ще се върне навреме за допълнителния урок в понеделник вечер, но след като не беше предупреден за противното, той пристигна пред кабинета точно в 8, почука и беше поканен да влезе. Дъмбълдор седеше на едно кресло, изглеждайки нетипично уморен; ръката му беше по-черна от всякога, но въпреки това той се усмихна, докато посочваше на Хари да седне. Мислоемът отново беше на бюрото му със сребърни мисли бълбукащи над него.
— Имал си оживени дни, докато ме е нямало. — каза Дъмбълдор — Чух, че си станал свидетел на инцидента с Кейти.
— Да, сър. Как е тя?
— Все още не е добре, макар че е имала известна доза късмет. Изглежда, че тя е докоснала огърлицата с възможно най-малката част от пръста си — за това е показателна малката дупчица, която е забелязана на ръкавицата й. В случай, че си я беше сложила на врата или дори само ако я беше докоснала с ръка, то тя щеше да умре, навярно мигновено. За щастие бе във възможностите на професор Снейп да направи достатъчно, за да предотврати разпространение на проклятието.
— Защо точно той? — мигновено запита Хари — Защо не Мадам Помфри?
— Безочливост. — рече мек глас, идващ от един от портретите на стената и Финиъс Блек, пра-пра-дядото на Сириус спря да се преструва на заспал. — По мое време не бих допуснал ученик да поставя под съмнение начините, по които ръководя Хогуортс.