Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Идущата неделя е след пет дни — забеляза Оливър с въздишка на облекчение. — Сигурен ли си, че можеш да се доверяваш на твоя приятел, Джафет?
— Не, господарю, не съм сигурен, винаги съм го знаел като лъжец. И все пак помислих, че трябва да ви кажа.
— Много мило от твоя страна, Джафет. Но бих желал да поспя още малко. Сега ти иди надолу по линията и виж дали всичко е в ред, а после се върни и докладвай.
Джафет поздрави по своя туземен начин и си отиде.
— Какво мислите по тази история? — запита Оливър, щом като той се отдалечи.
— Всичкото е вятър — отговори Хигс. — Това място е пълно с клюки и слухове и тази е една от тях.
Той замълча и погледна към мен.
— О! — възкликнах аз. — Съгласен съм с Хигс. Ако приятелят на Джафет имаше да съобщи наистина нещо, той би го казал с повече подробности. Навярно има доста неща, които Джошуа би желал да направи, но предполагам, че за сега той ще спре до тук. Ако искате моя съвет, недейте казва нищо по въпроса на Македа.
— Тогава всички сме съгласни. Но какво мислиш ти, сержанте? — запита Оливър, като се обърна към Куик, който стоеше в един ъгъл на стаята, зает с наблюдение на пода.
— Аз, капитане! — отговори той, като се изпъна мирно. — Е добре, моля за извинение, но не съм съгласен с тези господа, освен с това, че не трябва да се казва нищо на нашата господарка, която точно сега си има достатъчно ядове, че не е необходимо и да се плаши. Все пак може да има нещо. Макар този Джафет да е глупав, той е честен, а честните хора понякога хващат правилния край на тоягата. Той най-малкото вярва, че има нещо, и това е, което има значение за мен.
— Добре. Щом е такова твоето мнение, кое е най-доброто да се направи, сержанте? Съгласен съм, че Детето на Царе не бива да се уведомява и аз няма да напусна това място поне до десет часа тази вечер, защото целият материал в тунела има нужда да улегне малко, а и по други причини. Какво чертаеш там? — И той посочи пода, върху праха на който Куик рисуваше нещо с пръста си.
— План на личните стаи на господарката ни, капитане. Тя ви каза, че ще си почива при залез, нали, или пък по-рано, защото беше на крак по-голямата част от нощта. Искаше да поспи няколко часа преди… нещо да стане. Добре. Това е спалнята й, нали? И другата пред нея, в която прислужничките й спят. Отзад няма нищо, освен висока стена и ров, който не може да се изкачи.
— Това е много точно — прекъсна го Хигс. — Получих разрешение да снема плана на двореца. Само че има проход шест стъпки широк и двадесет дълъг, който води към помещението на стражата до преддверието на жените.
— Точно така, професоре. И този проход има чупка и, както си спомням, двама добре въоръжени мъже могат да го отбраняват срещу много хора. Да предположим сега, че аз и вие, професоре, бихме отишли да подремнем в това стражево помещение, което ще бъде празно, защото постовете са поставени при портата на двореца. Ние няма да сме нужни тук, защото, ако капитанът не взриви тази галерия, никой няма да го стори. Докторът ще му помага само в случай, че нещо не е в ред, а Джафет ще пази линията. Мисля, че няма нищо в тази басня, но кой знае? Може и да има и тогава ще се обвиняваме. Какво ще кажете, професоре?
— Аз ли? О, ще направя, каквото искаш, въпреки че бих желал повече да се покача на склона и да наблюдавам какво става.
— Не би видял нищо, Хигс — прекъсна го Оливър, — освен може би отражение на блясък в небето. Така че, ако нямаш нищо против, бих желал да отидеш със сержанта. Вярно, не трябва да алармираме Македа, но не съм много спокоен за нея и ако вие двамата бихте били там, щях да зная, че тя е в безопасност, и това би ме облекчило.
— Въпросът е решен — каза Хигс. — Ние веднага ще отидем. Знаеш ли какво, дай ми този портативен телефон, който няма да трябва другаде сега. Жицата ще стигне до двореца и ако апаратът работи изправно, можем да ти се обадим и да ти кажем как вървят работите.
Десет минути по-късно те се приготвиха. Куик се изправи пред Оливър, застана мирно и заяви:
— Готови сме за маршируване. Имате ли някакви заповеди, капитане?
— Не мисля, сержанте — отговори той и повдигна очи от малките батерии, които наблюдаваше, като да бяха живи същества. — Ти знаеш плановете. В десет, тоест след около два часа, аз натискам този ключ. Каквото и да става, това не бива да се случи по-рано — да не би синът на доктора да не е напуснал още идола, да не говорим за останалите нещастници. Шпионите ни донесоха, че сватбеният пир ще започне не по-рано от три часа след изгряването на луната.
— Това чух и аз, когато бях затворник — прекъсна го Хигс.
— Точно така — отговори Орм, — но винаги е добре да се остави малко резервно време в случай, че процесията се забави или по друга причина. Така че до десет аз ще стоя тук и можете да бъдете сигурен, докторе, че при никакви условия няма да взривя галерията преди този час. След това не зная какво ще стане, но ако не се появим, вие двамата ще бъде най-добре да дойдете да ни потърсите… в случай на произшествие, нали? Направете, каквото можете на вашето място съобразно условията. Докторът и аз пък ще направим всичко възможно тук. Мисля, че това е всичко, сержанте. Обадете се по телефона, ако жицата е достатъчно дълга и той работи. И така, потърсете ни в около десет и половина. Сбогом!