Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Фаталният ден най-сетне настъпи. Всичко бе завършено, освен блокирането на прохода, което още продължаваше, или по-скоро бе ускорено чрез натрупването на свободни скали върху отвора му. Над това се трудеха непрекъснато стотина мъже. Жиците бяха изведени в онази малка стаичка в древния храм, където кучето фараон разкъса гърлото на Шадрах, и нито един сантиметър от тях не бе оставен без наблюдение от страх за произшествие или предателство. Електрическите батерии (две — в случай, че едната би отказала) бяха изпробвани, но не бяха свързани с проводниците. Те лежаха на пода и изглеждаха съвсем невинни. Ние, четиримата, седяхме около тях като вълшебници около магическия си казан, очаквайки някакво видение. Не бяхме радостни, а и кой би бил при такова напрежение? Наистина Орм, побледнял и отслабнал от непрекъсната работа — умствена и телесна, изглеждаше доста изтощен. Не можеше нито да яде, нито да пуши и с мъка го убедих да изпие малко туземно вино. Даже не пожела да отиде и види завършването на работата или да изпробва жиците.
— Вие можете да проверите — каза той. — Аз сторих, каквото можах. Сега нещата трябва да се оставят на шанса.
След обедното хранене Орм легна и спа доста дълбоко няколко часа. Около четири тези, които затрупваха отвора на тунела, приключиха работата си и начело с Куик бяха изведени от подземния град. После Хигс и аз взехме лампи и тръгнахме по протежение на проводниците, които лежаха в тесен изкоп, покрити с прах, премахнахме праха и проверихме състоянието им на интервали. Като не открихме нищо нередно, завърнахме се в стария храм и на входа му срещнахме планинеца Джафет, който по време на всичките тези процедури бе наша охрана. Действително без неговата помощ и без авторитета му сред абати галерията никога нямаше да се завърши, поне за това време. Светлината на лампата показа, че лицето му е много загрижено.
— О, лечителю — каза той, — имам няколко думи за ухото на капитан Орм. Бъдете така добър да ме отведете при него.
Ние му обяснихме, че той спи и не бива да се безпокои, обаче Джафет настоя, като добави:
— Елате и вие с мен, защото думите ми са не само за неговите, а и за вашите уши.
Тогава влязохме в малката стая и събудихме Орм, който скочи изплашен, защото помисли, че нещо неприятно бе станало.
— Какво има? — запита той Джафет. Да не би фунг да са прекъснали жиците?
— Не, о Орм, нещо по-лошо. Открих, че принц Джошуа е организирал съзаклятие да открадне „тази-чието-име-е-велико“.
— Какво искаш да кажеш? Разправи цялата история, Джафет! — застана нащрек Оливър.
— Тя е къса, господарю. Имам някои приятели, един от тях… той е от моята кръв, но не ме питай името му… е на служба при принца. Изпихме заедно кана вино, предполагам, че то развърза езика му, и той ми каза това. И аз му повярвах. Това е историята. За себе си и за народа принцът желае вие да разрушите идола фунг, затова не ви е застрашавал напоследък. Обаче, ако успеете, той не знае какво би станало. Страхува се абати от благодарност да не ви направят големи хора.
— Тогава той е магаре! — прекъсна го Куик. — Та абати не познават благодарността.
— Той се страхува — продължи Джафет — и от други неща. Например, че Детето на Царе може да изрази тази благодарност като изключително благоволение към един от вас. — И той погледна Орм, който отвърна главата си. — А принцът е сгоден за тази велика господарка, за която иска да се ожени по две причини: първо, защото това ще го направи първи сред абати, и, второ, защото напоследък мисли, че люби тази, която се страхува да не загуби. Затова е поставил един капан…
— Какъв капан? — запитах аз, защото Джафет млъкна.
— Не зная — отговори Джафет — и не мисля, че и приятелят ми знаеше, или пък не искаше да ми каже. Обаче разбрах, че планът е да се отвлече Детето на Царе в замъка на принц Джошуа, в другия край на езерото — на шест часа езда от нас, и там с принуда да се омъжи веднага за него.
— Наистина — каза Орм, — кога трябва да стане всичко това?
— Не зная точно, господарю. Не зная нищо друго, освен това, което моят приятел ми каза и което сметнах за правилно да ви съобщя незабавно. Все пак аз го запитах за времето и той каза, че навярно датата е определена за една нощ след идната неделя.