Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Какво, по дяволите… — се изплъзна от устата му, когато се вгледа по-внимателно. — Ал? Ти ли си наистина?
— Тъй вярно, сър — Алена бързо влезе отново в ролята на хлапак. — Трябваше малко да си изрисувам лицето, защото иначе никога нямаше да успеем да докараме капитана.
— Веднага пренесете капитана тук — заповяда сержантът. — Другите носилки с ранени засега нека останат в коридора.
По нареждане на Грисъм Коул беше пренесен незабавно в операционната. Веднага след това се появи майор Мейгръдър, който трябваше да го оперира, тъй като доктор Брукс беше зает изцяло с останалите ранени.
— Я виж ти! — каза Мейгръдър с престорено дружелюбие, когато съзря капитана. — Големият герой се появи лично. Докладът от вашата част е изпълнен с хвалебствия по ваш адрес. Казват, че сте задържали съвсем сам рота кавалеристи и цяла батарея.
— Всъщност беше само един малък патрул и едно пленено оръдие — отвърна лаконично Коул.
— Хм — изсумтя майорът, — би трябвало да сте изпълнен с удовлетворение, че от над четиристотинте ранени в битката при Плезънт хил са оцелели само тези от вашия лазарет.
— Не знаех това, майоре.
— Както и да е — каза Мейгръдър сухо и сви рамене, докато бършеше ръцете си. — Във всеки случай сте вече в Ню Орлиънс, докато остатъкът от вашата дивизия е разположен все още край Александрия.
— Аз сам не зная точно защо. Но положително нямаше да оцелея без Ал и неговите приятели. Между другото в крака ми има един мил малък сувенир от битката.
Мейгръдър се престори на учуден:
— Ах, да, наистина. Раната ви! Хайде сега да я прегледаме.
Той набързо разряза превръзката с ножицата и безмилостно разтвори засъхналите й краища. Без да се съобразява с това, че Коул скърцаше със зъби от болка, зачовърка с върха на ножицата в дълбоката рана.
— Месингов шрапнел, може би дори оловен — каза след известно време Мейгръдър небрежно. — Още седмица и щяхте да получите тежко отравяне на кръвта. За съжаление ще трябва да ампутираме крака, капитане.
— Не можете ли да извадите парчето? — Лицето на Коул беше посивяло от болка. — Бих искал да запазя крака си възможно по-дълго, ако разбирате какво имам предвид.
Мейгръдър поклати глава.
— Имал съм много такива случаи. Шрапнелът е заседнал съвсем близо до костта. Ако започна да ровичкам там, рискувам да засегна някоя артерия и тогава инфекцията ще бъде само въпрос на време.
— Не споделям мнението ви, колега — отвърна рязко Коул. — Оръдието беше „Уилкинсън“. Снарядите му са със стоманен кожух. Ако не можете да извадите шрапнела, по-добре оставете раната така.
Честта на майор Мейгръдър беше видимо накърнена. Той изгледа Коул високомерно. Накрая се предаде с нежелание:
— Е, както искате, капитане. Но аз категорично отказвам да поема каквато и да било отговорност.
После се залови за работа. В помещението цареше дълбока тишина. След известно време вратата се отвори и доктор Брукс застана до Мейгръдър. Внимателно огледа раната и постави диагнозата:
— Невъзможно е да се извади шрапнелът оттам, майоре. Просто не може да бъде прихванат.
— Хм, да — съгласи се Мейгръдър. — Това наистина е стомана, а не месинг или олово. На първо време можем да го оставим вътре и да изчакаме.
— Този вариант и ампутацията не са единствените възможности — каза доктор Брукс и потърка брадичката си.
Саул не се чувстваше добре сред сините униформи и се настани в къщата на семейство Крейгхъг.
Алена отново и отново трябваше да разказва историята за спасението на Коул, за да задоволи любопитните въпроси на болните в лазарета. Тя намери повод да се промъкне в малката стаичка, в която лежеше Коул. Никога преди не беше го виждала толкова притихнал и блед. С него бяха свързани всичките й страхове и терзания. Какво щеше да стане, ако състоянието му се влошеше и се случеше най-ужасното — както с Боби Джонсън? Тя разтърси силно глава и прогони мрачните мисли. Той трябваше да оздравее!
Вратата се отвори и влезе доктор Брукс. Бяха изминали няколко часа от операцията. Той се опита да я успокои, като я потупа по рамото, но щом влязоха майор Мейгръдър и генерал Мичъл, момичето, незабелязано се оттегли в един ъгъл. Оттам тя се заслуша разсеяно в разговора на лекарите. С нетърпение очакваше събуждането на Коул. Надяваше се от все сърце, че операцията е минала успешно.
Капитанът бавно излизаше от упойката. Съзнанието му беше замъглено и не можеше да движи устните си. На другия край на стаята той виждаше стройната фигура на Алена, която се беше подпряла на стената. До него достигаха думите на Мейгръдър и тормозеха опънатите му до скъсване нерви.