Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Устните й се изкривиха в грозна гримаса, а дълбоко в гърлото й се надигна клокочещ звук, който изригна в яростния, ужасяващ вик на отхвърлена и унизена жена. Тя се завъртя рязко и се втурна към къщата с усукан около босите й крака халат, мина като хала покрай баща си и влетя вътре, подобно на привидение в нощта. Затръшването на входната врата накара Хю Корбин да свие глава между раменете си и да се намръщи, сякаш очакваше гредите на верандата да се срутят отгоре му.
По време на дългото пътуване до дома Шимейн седеше тихо в каруцата до Гейдж със заспалото дете на ръце. Луната беше изгряла над дърветата и сипеше сребърни отблясъци по пътя. Шимейн виждаше, че Гейдж е заплашително навъсен, а красивите му вежди — сурово сключени. Но не посмя да попита какво го тормози. Не беше редно слугите да знаят какви са мислите и чувствата на господарите им, и все пак тя не преставаше да се чуди какво толкова му бяха казали двамата Корбин, та да изпадне в такова мрачно настроение. Беше разбрала, че се карат. От вниманието й не бе убягнала нито заплахата на Хю Корбин с патерицата, нито яростното бягство на Роксана към къщата, но вятърът беше отнесъл думите им и ги бе направил неразбираеми. И все пак причината като че ли беше в нея — защото всичко това бе започнало след като Хю Корбин я погледна.
Въпреки бледата лунна светлина, Гейдж долови замисления взор на слугинята си, отправен към него, но трябваше да пропътуват много мили, преди да се почувства достатъчно уверен в себе си, за да я погледне. Когато най-накрая го стори, срещна две блеснали, огрени от луната очи.
— Тревожи ли те нещо, Шимейн?
— Просто усещам, че сте ядосан, господин Торнтън — прошепна плахо тя — и се чудя как бих могла да ви успокоя. Не знам защо, но имам чувството, че вината е моя.
— Не си ти причината — отсече Гейдж.
Не, наистина, помисли си тъжно той. Проблемите бяха започнали още с пристигането му в Нюпорт Нюз. Скоро след като се запозна с него, Роксана твърдо бе решила да му стане съпруга и бе положила всички усилия да го улови в капана на принудителен брак, като се преструваше на невинна и го докосваше дръзко с явната надеждата, че ще възбуди изострените му ергенски апетити. Гейдж съзнаваше уязвимостта си като мъж с незадоволени плътски желания, затова винаги бе отклонявал крайно внимателно всичките й намеци, дори с риск да изглежда глупак. В края на краищата, не беше избягал от Англия и от красивата Кристина само за да се забърка с жена, която нямаше да може да погледне на следващата сутрин.
Когато след няколко години той се ожени за Виктория, Роксана се беше затворила в бащиния си дом, потънала в скръб, като че бе настъпил края на света. Сетне излезе от бърлогата си, но дълго време се отнасяше към него с цялото презрение и омраза на обезчестена девица към безскрупулния развратник, който я е отхвърлил коравосърдечно, след като е отнел целомъдрието й. Постепенно горчивината в душата й се бе уталожила, за да отстъпи място на изпълнени с копнеж погледи, подканящи усмивки и похотливи намеци. Накрая Гейдж започна да се бои и дори да се отвращава от посещенията й. Виктория не бе прозряла коварството на Роксана, а и той не се беше постарал да й го разкрие. Съпругата му просто изпитваше съжаление към старата мома и, каквато си беше блага по характер, се бе превърнала в най-добрата приятелка на ковашката щерка.
След смъртта на жена му Роксана отново беше демонстрирала решимостта си да заеме съкровеното й място в живото му. Тъй като по една случайност се бе оказала наблизо точно по време на фаталното падане на Виктория, тя очевидно смяташе, че това по някакъв начин неминуемо ще й помогне да отведе избраника си до олтара. Макар и неизказана, заплахата беше съществувала през цялото време. И този път Роксана явно наистина бе решила или да го има — все едно дали с цената на истина или лъжа, — или… или и самия той да загуби всичко.
С ясното съзнание какво рискува като се противопоставя на Роксана, Гейдж беше отишъл на „Гордостта на Лондон“ буквално за да купи собствената си свобода и да обърне живота си в посока, различна от тази, която му бе предначертала тя. Предварително беше подготвен, че Роксана трудно ще приеме постъпката му и че каквато и жена да вземе за слугиня, тя ще гледа на нея като на поредната си съперница, както вероятно беше гледала и на Виктория. И Роксана, за съжаление, бе потвърдила опасенията му.
Хю Корбин, от своя страна, беше също толкова тежък характер и още преди да отиде в дома му, Гейдж подозираше, че ще използва присъствието на Шимейн като повод да се скара с него. Ковачът непрестанно търсеше такива поводи и би се уловил и за сламка, стига да има шанс да излее чрез нея омразата си.