Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Вътрешността не можеше да бъде по-помпозна. Украсените с богата дърворезба кепенци можеха да се разтварят широко през по-топлите сезони, за да пропускат свежия въздух, или пък да се затворят като сега плътно срещу ледените ветрове. Срещу течение каретата бе уплътнена отвътре с кадифена тапицерия. Върху тапицираните седалки бяха пръснати множество възглавнички и кожени завивки, които предвещаваха топло и уютно пътуване. На специални поставки между седалките на пода бяха разположени грейки, за да могат пътуващите да си топлят краката.
Николаус, който непрестанно мислеше за всякакви приумици на изисканата кухня, бе наредил да се изработи една сгъваема маса, която можеше при необходимост да се разпъва между седалките. Освен това за удобството на пътниците допринасяше голям набор от вина и претъпкана с провизии кошници.
Още от самото начало Николаус бе поел ролята на домакин и бе избрал местата така, че Елиза да седне до него, а Максим трябваше да седне срещу тях. Капитанът се наслаждаваше на правата си спрямо Елиза и я разсейваше с една лекция за историята на Ханзата още от самото й основаване, когато група немски търговци се съюзили срещу беззаконията на уличните разбойници. Тя научи за трите столетия на възход, за господарското, почти кралско поведение на едрите търговци от Ханзата в чуждите пристанища и в открито море. Но отслабването и замирането на опорите й в Новгород, по Темза и в Дания изпълваше Николаус с такова притеснение, че той поставяше под съмнение бъдещето на съюза.
— Понякога се питам дали насреща ни вече не повява дъхът на упадъка, а ние да сме прекалено горди, за да го усетим.
Елиза се опита да го ободри.
— Кажете, има ли Ханзата обичай да взима заложници и да иска за тях откуп?
Николаус се облегна назад.
— От време на време Ханзата наистина е взимала заложници, когато са й причинявали щети. Имате ли предвид нещо конкретно?
— Да, естествено — призна доброволно Елиза, — Баща ми. Той много пъти е бил в Стилярдс преди да го отвлекат, затова се носят слухове, че Ханзата го е отвлякла. Питам се дали е възможно?
— Ние търгуваме със стоки, госпожице, а не с хора — отвърна Николаус.
Но Елиза не се остави да я отрежат така лесно и продължи да дълбае.
— Освен това се говори, че баща ми е заменил част от състоянието си срещу злато на Ханзата. Един скрин, пълен със злато сигурно би събудил интереса на някои от вашите едри търговци.
— Алчни хора има разбира се, навсякъде. Хора, които жадуват за богатства.. Но тъй като аз самият не зная нищо за това, за съжаление не мога да ви помогна, колкото и да ми се иска. Ако, ми се удаде да ви върна бащата, сигурно бих спечелил любовта ви завинаги.
— А кой би могъл да знае? — полита Елиза, без да се поддава на опита му да измести темата на разговора. — Кого бих могла да попитам?
Капитанът посочи към Максим.
— Може би приятелят ми би могъл да ви помогне. Той си има навсякъде шпиони.
Максим вдигна поглед и погледна скептично Николаус.
— Николаус, не схващам шегата ти. За какви шпиони говориш?
— За Фич и Спенс естествено — отвърна Николаус в отлично разположение на духа. — Две печени момчета. Ти ги изпрати да доведат Арабела, а те се върнаха с тази перла на женствеността. Ако и за в бъдеще проявяват такава сръчност, спокойно можеш да ги изпратиш да търсят бащата на Елиза… кой знае кого ще ти доведат.
— Няма да им се доверя никога вече. Междувременно имам чувството, че двамата са пропътували до другия кран на света, за да доведат една истинска вълшебница. — Максим посочи към сияещата Елиза. — Това не е обикновено момиче, тя е достойна за дворец, Честно казано, дори Арабела не би била в състояние да бъде толкова привлекателна и мила.
Без да се замисли, Елиза изтърва:
— Арабела е прекалено плаха за мъж като…
На Максим не му убягна колебанието, й.
— За мъж като мен? Това ли искате да кажете?
— Исках просто да кажа, че вие сте така… че понякога можете да сте истински смел — отвърна смутено тя.
Максим бе очаквал пътуването до Любек е известно предубеждение, тъй като знаеше, че ухажването на Николаус ще постави на голямо изпитание самообладанието му, но поведението на Елиза, което ставаше все по-интимно, му даде повод да се надява на по-приятно пътуване.