Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Ех, колко годинки се източиха, откак някой Хастур е наминавал при нас… Ша ви моля да ма последвате, вей домин.
— Я виж какво са ни донесли ветровете? — разнесе се весел глас. Младо момиче, високо и стройно, със снежноруса коса, изтича към Донал и стисна ръцете му. — Чудесно е пак да те видим! И си ни довел гост!
— Розаура, и аз съм щастлив отново да бъда сред вас.
Донал я прегърна като сродница, която не е виждал с години. Още преди да протегне ръце на Аларт, момичето го докосна със съзнанието си — най-естествения жест за телепат. Естествено той също я позна, още преди Донал да спомене името. Лицето й се освети в нова усмивка.
— О, значи ти си Аларт! Беше в Хали половин година, нали? Разбира се, сроднико, научих, че си дошъл в Пъкъла. Но нямах представа, че добрата съдба ще те доведе при нас. Искаш да работиш при нас в Кулата ли?
Донал ги зяпаше слисан и най-сетне се намеси.
— Братовчеде, нали за пръв път идваш тук? — обърна се със съмнение към Аларт.
— Така е — отговори Розаура. — До днес никой от нас не е виждал лицето на Аларт, но отдавна се познаваме от мрежите. Хубав ден, сроднико! Хайде, нека ви заведа при другите.
Скоро ги наобиколиха още дузина млади мъже и жени — останалите дежуряха в мрежите или си отспиваха след работата през нощта. Всички поздравиха Донал, сякаш беше един от тях.
Противоречиви чувства обзеха Аларт. Досега успяваше да не си спомня твърде често за онова, което остави зад себе си в Хали, но сега се срещаше лице в лице с хора, чиито съзнания бе докосвал неведнъж в мрежите. За него те вече имаха свои лица, гласове и присъствие.
— Братовчеде, ще останеш ли в Трамонтана? Винаги имаме нужда от умели техници.
Той завъртя глава неохотно.
— Имам задължения другаде за съжаление. Дълго бях в Алдаран и нямам новини за случващото се по света. Какво става с войната?
— Все същото — отвърна Йън-Михаил от Сторн, един от Пазителите в Кулата. — Имаше слухове, че Аларик Райднау, с прозвище Червения лисугер, е бил убит, но се оказа лъжа. Крал Регис лежи тежко болен и принц Феликс свика Съвета. Ако кралят почине — дано боговете продължат дните му! — ще има нужда от още едно примирие за коронацията на Феликс… но това е малко съмнително. Имаме вести и за близките ти сродници. По мрежите научихме, че съпругата на твоя брат е родила син в първата десетдневка на Месеца на розите. Момченцето расте добре, но лейди Касилда още не се е възстановила и не може да го кърми сама. Мнозина се опасяват, че повече няма да се надигне от постелята. А момчето вече бе провъзгласено за законен наследник на Деймън-Рафаел.
— Слава на боговете и дано милосърдната Еванда се усмихва по-често на моя племенник — изрече Аларт с искрено облекчение.
Брат му вече имаше законен син и от раменете му паднаха всякакви грижи кого ще предпочете Съветът като наследник.
И въпреки това сред множащите се прозрения Аларт се виждаше с короната в Тендара. „И аз ли съм се заразил от властолюбието на Деймън-Рафаел?“
— А пък аз — обади се Розаура — говорих с твоята съпруга само преди три дни.
Сърцето му като че се удари болезнено в ребрата. Касандра! Откога потискаше образа й в паметта си…
— Как е тя?
— Стори ми се, че е добре и доволна от живота. Сигурно вече знаеш, че са я определили за наблюдателка в кръга на Корин?
— Не, чувам го от теб.
— А и по мрежите се усеща, че дарбата на телепатията е могъща в нея. Сроднико, чудя се, че си могъл да се откъснеш от съпругата си. Женени сте отскоро, нали?
— Още няма и година.
„Твърде отскоро, за да изоставя любимата си лесно…“
За миг забрави, че е сред хора, които лесно долавят чуждите мисли. Видя как собствената му болка се отрази по лицата им.
— Такива са обратите на войната… Светът върви накъдето е тръгнал, а не накъдето го бутаме.
Знаеше колко превзето прозвуча изтърканата фраза, но всички около него изведнъж прекъснаха връзката, сякаш изградиха гладка стена — мисленото извръщане, което беше проява на изтънчена любезност сред телепатите след мъчително за някой от тях откровение. Аларт имаше време да се овладее, а Донал побърза да обясни с каква задача са изпратени.
— Приемният ми баща иска ние да отнесем първите количества от химикалите срещу пожари в наблюдателния пост насред гората. Останалото може да бъде пренесено и с товарни животни. Ще построим още един пост на върха над гората.
Заговориха за борбата с пожарите, за топлия сезон и ранните бури през тази година. Един от мъжете придружи Донал, за да опаковат достатъчно химикали, а Розаура дръпна Аларт настрани.
— Сроднико, мъчно ми е, че други задължения са те откъснали толкова скоро от съпругата ти. Но защо да не се свържеш с Касандра в мрежите, ако и тя дежури?