Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Той трепна. Вече си бе наложил примирение, казваше си, че дори никога да не види Касандра, поне ще я спаси от бъдещето, каквото то беше в най-мрачните му видения. Но не можеше да се откаже от възможността да говори с нея.
Матричната зала беше същата както във всички Кули — със сводест таван, сините стъкла под него пропускаха меко сияние. Аларт видя мониторния екран, голямата решетка за връзка в мрежите. Млада жена с мека дълга роба на матричен техник бе седнала пред нея, лицето й беше безизразно и спокойно — умът й се рееше другаде, слят със съзнанията на останалите дежурни в Кулите по земите на Дарковър.
Аларт се настани до жената, все още объркан и разколебан.
„Какво да й кажа? Как ще издържа, ако отново я срещна, дори така?“
Помогна си с привичната дисциплина, започна дихателните упражнения, за да прочисти психиката си от тревогите, а тялото му по навик зае една от позите, в които можеше да остане дълго, без да се схване.
И се пренесе в безбрежната тъма, сякаш се зарея с планер над бездънна пропаст. Край него се въртяха мисли като далечни разговори в претъпкана зала, безсмислени и неразбираеми, защото не знаеше нито източника, нито контекста им. Възприе по-ясно структурата на мрежите, каквато беше в този миг, и долови докосването на Розаура.
„Хали…“
„Чуваме те. Какво да направим за теб?“
„Ако лейди Касандра Ейлърд-Хастур е будна, нейният съпруг би искал да си поговорят. Той е при нас в Трамонтана…“
„Аларт, ти ли си?“
Различим безплътен образ, също като ярката коса и веселата момичешка усмивка — беше Ариел.
„Касандра май заспа, но няма да ми се разсърди, ако я събудя. Предай поздрави от мен на братовчедката Рената. Често си мисля за нея с обич и пожелания за добра сполука. Ей сега ще събудя Касандра.“
Връзката с Ариел прекъсна. Аларт отново остана в кръжащата тишина, край него и през него се стрелкаха послания, които паметта му нямаше да съхрани. И изведнъж тя беше до него, около него, почти осезаемо присъствие…
„Касандра!“
„Аларт, любими…“
Сълзи, изумление… Неизмерим миг (три секунди или три часа?) на пълно сливане като в страстна прегръдка. Всички прегради в съзнанията им се стопиха. Нямаха нужда от думи. Аларт се разтвори в нея.
Беше невъзможно да задържат дълго връзка с такова напрежение. Скоро се върнаха към обичайния контакт чрез мислите.
„Аларт, как попадна в Трамонтана?“
„Дойдох с приемния син на Михаил от Алдаран, за да взема първата пратка химикали срещу пожари. В Пъкъла наближава лятната засуха.“
В миг й предаде радостта от дългия полет, кръженето с планера, напора на въздуха по тялото.
„И тук имаше пожари. Но други… Нападнаха Хали с въздушни коли.“
Аларт видя бушуващи по бреговете пламъци, чу взривове, мярна се въздушна кола, съборена от небето с общите усилия на единадесетте в кръга, а пилотът крещеше несвързано, поел упоен в самоубийствената си мисия…
„Но ти си добре, любима, нали?“
„Да, нищо ми няма, макар че всички сме преуморени, работим денем и нощем… Много неща ми се случиха, съпруже. Толкова имам да ти разказвам! Кога ще се върнеш при мен?“
„Когато боговете благоволят, Касандра, но няма да се бавя нито ден повече от необходимото…“
Още преди думите да се оформят в ума му, знаеше каква неподлежаща на съмнение истина съдържат. Може би мъдростта подсказваше никога повече да не се срещат. Но Аларт вече виждаше мига, когато неговата любима отново ще бъде в прегръдката му, и дори ако смъртта щеше да ги накаже за безразсъдството им, нямаше да се поколебае… нито пък Касандра.
„Аларт, трябва ли да се опасяваме и от намесата на Алдаран в тази война? Откакто ти тръгна към Пъкъла, това е най-голямата ни тревога.“
„Не, Михаил от Алдаран има сериозни раздори със сродниците си, а и не се смята обвързан с никоя от враждуващите страни. Останах, за да помогна на приемния му син в овладяването на ларан, а Рената се грижи за дъщеря му…“
„Много ли е хубава?“
Под думите почувства нейната ревност, несигурността й. От коя ли се боеше — от Рената или от непознатата за нея наследница на Алдаран? Неволният отговор на Касандра беше: „И от двете…“
„О, да, прекрасна е…“ Постара се в мислите му да се прокрадне веселие. „На цели единадесет години… А никоя друга жена по света, ако ще да е благословената Касилда в светилището си, не може и да се сравнява с теб, любима…“
Отново миг на екстаз в пълното сливане… Но трябваше вече да прекъснат. Касандра не би издържала още дълго, щом непрекъснато работи като наблюдателка в матричен кръг. Бавно и с огромно нежелание Аларт откъсна съзнанието си от нейното, връзката избледня и се стопи в нищото, но сякаш още усещаше целувка на устните си.