Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Еди се плесна по челото, като внимаваше да не докосне раната си. Лявата му ръка вече се вкочаняваше, а кракът му отново започваше да пулсира между коляното и глезена. Предположи, че добрият стар Арон със сигурност носеше със себе си някакви болкоуспокояващи от тежката артилерия, напомняйки си да се помоли за известно количество при първия удобен момент.
— Извинявай — каза младият стрелец, — ала ударих здравата главата си, когато пристигнах в това прекрасно градче, и мисля, че оттогава недочувам малко. Помислих си, че каза, че сай… че господин Тауър е решил да не ни продаде парцела.
Възрастният човек отегчено се усмихна.
— Значи си чул точно това, което казах.
— Но той трябва да го продаде на нас! Тауър пази едно писмо от Стефан Торен, неговия прапрапрадядо, в което се казва точно това!
— Кал разправя други работи — отговори меко Дипно. — Вземете си още една ягодка, господин Дийн.
— Не, мерси!
— Вземи си още една ягодка, Еди! — изгледа го Роланд и сам му подаде.
Младият стрелец я взе. Представи си как я размазва по носа на този грозен, кльощав и дългунест дядка — със сигурност щеше да е голямо удоволствие — после обаче се примири с положението и я потопи първо в купичката със сметана, а после и в захарницата. Отхапа половината и бавно започна да я дъвче. И, дяволите го взели, беше му трудно да бъде злостен с цялата тази сладост, която изпълваше устата му. Без съмнение и Роланд, и Дипно добре съзнаваха това обстоятелство.
— Според Кал — започна старецът — в плика, оставен му от Стефан Торен, нямало нищо друго освен името на този човек — при тези думи посочи Стрелеца с костеливия си пръст. — Завещанието на Торен — или онова, което в старите времена са наричали „последната дума на покойника“ — е било изгубено преди много, много години.
— Аз познах какво има в плика! — извика Еди. — Той ме попита и аз познах!
— Същото ми каза и той — изгледа го безизразно Дипно. — Каза ми, че това било номер, който всеки уличен фокусник може да направи.
— Каза ли ти също така, че обеща да ни продаде парцела, ако назова името? Че ми обеща, мамка му!
— Кал твърди, че бил под влиянието на значителен стрес, когато направил това обещание. И аз съм напълно сигурен, че е било така.
— Този кучи син да не би да си мисли, че се опитваме да го измамим? — попита Еди. Слепоочията му пулсираха от напиращата ярост. Дали някога се бе чувствал толкова ядосан? Само веднъж, помисли си. Когато Роланд беше отказал да го пусне обратно в Ню Йорк, за да си набави малко хероин. — Това ли е причината? Защото нямаме такива намерения. Ще му дадем всеки шибан цент, който иска, че и повече. Кълна се в лицето на баща си! И в сърцето на своя дин!
— Изслушай ме внимателно, млади човече, защото това, което ще ти кажа, е много важно!
Еди хвърли бърз поглед към Роланд. Стрелеца му кимна едва забележимо, след което смачка изгорелия фас в тока на ботуша си. Младежът се обърна отново към Дипно и макар че остана безмълвен, очите му сякаш прегаряха дупки в лицето на възрастния мъж.
— Той казва, че точно там е проблемът. Казва, че ще му платиш някаква смешна предплата — един долар или нещо подобно, каквато е практиката в подобни случаи — след което ще го изпързаляш за останалото. Кал ми сподели, че си се опитал да го хипнотизираш и да го накараш да повярва, че си свръхестествено същество, или поне такова с достъп до свръхестествени сили… да не споменаваме милионите на зъболекарската корпорация „Холмс Дентал“… ала той не се хванал на въдицата ти.
Еди го гледаше с отворена уста.
— Това са нещата, които Калвин разправя — рече Дипно. — Не е задължително да съвпадат с нещата, в които той вярва.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— На Калвин му е много трудно да се разделя с нещата си — обясни старецът. — Той е страшно добър в намирането на редки и стари книги, нали ме разбирате — един истински литературен Шерлок Холмс — и не се спира пред нищо, докато не се докопа до онова, което търси. Виждал съм го как преследва собственика на издание, което иска да притежава, докато човекът отстъпи и му го продаде. А в някои случаи — твърдо съм убеден в това — само за да се избави от непрекъснатите телефонни обаждания на Кал.
Младият стрелец си взе още една ягодка.
— Имайки предвид тези негови умения, местожителството му и значителната сума пари, върху която получи неограничени права на двайсет и шестия си рожден ден, Кал можеше да се превърже в един от най-преуспелите търговци на антикварни книги в Ню Йорк или дори в цялата страна. Неговият проблем обаче не е купуването, а продаването. След като веднъж се сдобие със заглавие, за което е положил много усилия, не иска да се раздели с него. Помня как един колекционер от Сан Франциско, не по-малко страстен букинист от самия Калвин, най-накрая успя да го накара да му продаде екземпляр от първото издание на „Моби Дик“ с автограф лично от Мелвил. Кал спечели над седемдесет хиляди долара от тази сделка, ала също така не можа да мигне цяла седмица.