Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Мартин положи мокрото си от пот лице върху гърдите й и се вслуша в неравномерното й дишане.
— Какво… какво беше това? — заекна тя, когато задиша по-спокойно.
— Позволих ти да надникнеш в рая — отговори шепнешком той.
— Господи, боже мой! — простена невярващо тя.
— Заболя ли те?
— Не, изобщо не! А ти? — Тя вдигна изненадано глава.
Мартин лежеше до нея напълно облечен. Очите й се разшириха от смайване. Мартин й обърна гръб и се надигна. Не искаше тя да забележи възбудата му. Задиша дълбоко, за да се успокои.
— Хареса ли ти? — попита нежно той.
Изабела засрамено прикри гърдите си.
— Беше… странно. Но не разбирам защо не го направи като онова момче.
Мартин се усмихна и натъпка ризата в панталона си.
— Има различни начини да дариш удоволствие. Това беше само един от тях.
— Но тогава… аз вече не съм девица!
— Напротив! Ти си недокосната. Само дето не си вече толкова невинна. — Гърленият му смях я уплаши още повече. Тя се огледа объркано, после плъзна поглед по тялото му.
— Може би ти изобщо не притежаваш… дяволски рог?
Мартин я зяпна смаяно, очите му се разшириха от изненада. После избухна в луд смях.
— Най-добре е да го разбереш сама! — извика той и бързо излезе от стаята й.
Изабела седна на ръба на леглото и притисна ръце между коленете си. Устните й се движеха трескаво.
— Велики боже, какво ми стори той? Света майко, правилно ли беше да му позволя да го стори? Защо не паднах мъртва на пода? Защо ми хареса? Защо сетивата ми са объркани и изпитвам такава наслада? Аз не исках! И сега не искам! Или? — Тя падна на колене и сплете ръце за молитва. Опря лакти на ръба на леглото и обвинително вдигна поглед към тавана. — Помогни ми, защо не ми помагаш? Какво да правя? Да се поддам ли на желанието? Но това е грях, това е изкушение! Как да се браня?
Тя опря глава в дюшека и затвори очи. Мракът й подейства благотворно, но внезапно пред вътрешния й взор се натрапи друг образ — фигурата на строен млад мъж с добре оформено голо тяло, яркосини очи и изкусителна усмивка на устните. Образът на Мартин, обгърнат от ярка светлина; каквато заобикаля светците. Мек вятър развяваше къдриците му и той протягаше ръка към нея — а тя жадуваше да я докосне. Изабела напрегна взор, за да открие дяволския рог, който всеки мъж носеше пред тялото си. Остана много разочарована, защото не видя нищо подобно. Коремът му беше плосък и гладък и преминаваше без прекъсване в мускулестите бедра.
— Това не може да бъде! — пошепна тя и рязко отвори очи. Спомни си, че когато Мартин лежеше върху нея, беше усетила натиска на рога му. Той беше мъж, истински мъж с всичко необходимо! Дяволският рог беше част от него. Тя щеше да го види, и то много скоро. Устните й се изкривиха в дяволита усмивка. Почакай, разбойнико Мартин! Ако си мислиш, че си ме победил, много се лъжеш. Ще те победя със собствените ти оръжия! Не, с моите оръжия! Жената не е слаба, макар да изглежда такава. Ще има да се чудиш, Мартин от Трейтнар!
Изабела седеше начело на дългата трапеза редом с Мартин. Имаше предостатъчно прясна бира, сварена от усърдните слугини. Младото пиво бързо замая главите на присъстващите и настроението се повиши. Груби шеги хвърчаха през трапезата, някои мъже привлякоха жените в скутовете си и разголиха пищните им гърди.
Изабела сведе поглед, но не се поддаде на желанието да избяга от трапезата и остана. От време на време Мартин й хвърляше учудени погледи, но си мълчеше. Беше взел твърдото решение да не обръща внимание на капризите й. С желязна воля потискаше желанието да я грабне в обятията си. Трябваше да й покаже кой е господарят тук. Нямаше да й позволи да го води за носа. Тя беше негова заложница. Единствената цел, която преследваше със задържането й, беше да наложи исканията си пред княза. Всичко друго можеше да почака.
Думите на Рудолф пареха в душата му като удари от камшик. Най-лошото беше, че Рудолф бе казал истината. Не, в плана му нямаше място за любов! Любовта към тази жена можеше да стане опасна. Тя му пречеше да мисли и действа свободно. Тя сковаваше ръцете му, сърцето му, волята му. Тя препятстваше осъществяването на плана му, забавяше възстановяването на правото му, на честта и доброто му име. Колко дълго още трябваше да живее с този позор — да остане прокуден, нарочен за убиец на императора, търсен от закона? Сладкото лице на принцесата не беше в състояние да изличи позора му. Дори крехкото, невинно и заедно с това толкова чувствено тяло, което властно го канеше да се наслади на всички радости и удоволствия, които можеше да му предложи, не му беше достатъчно. По дяволите, никога вече не биваше да проявява слабост, да протяга ръце към нея, да целува устните й, да милва прекрасните й гърди… От гърлото му се изтръгна измъчен стон и хората, които седяха близо до него, го изгледаха учудено. Мартин бързо надигна канчето с шумяща бира и го изпразни на един дъх. После се почеса по гърба и огледа дългата трапеза.