Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Когато всичко бъде готово, Наполеон щеше да замине от Париж, за да командва лично запасната армия.
Шестнадесета глава
Палермо беше хладно и облачно, когато „Сирена“ пристигна през първата седмица на март. Трудно се намираха квартири, след като французите бяха изместили кралския двор от Неапол.
— Няма нужда да оставаме дълго — беше обещал Бо на Сирина, която се чувстваше неудобно от всяка близост с дворцовия живот. — Ще предам пощата на Деймиън на английския пратеник сър Хамилтън и дори той да предложи гостоприемството си, ще му откажа учтиво. Само след един ден ще можем отново да отплаваме.
— Добре — беше отговорила тя, макар че чувствата й бяха раздвоени между желанието да замине и мъката от все по-малкото време, което им оставаше. След Палермо до флорентинското пристанище в Легхорн оставаха само два дни.
После мъжът, когото обичаше, щеше да я напусне.
Но на Бо не му беше минало през ума, че лейди Хамилтън проявява неимоверен интерес към красиви млади мъже и още преди да се беше измъкнал от дома на английския министър, вече беше обещал да доведе спътничката в дома на семейство Хамилтън.
— Просто не бива да пропускате тържествената ни вечеря за адмирал Нелсън, лорд Рошфор — беше настояла лейди Хамилтън, която имаше вкус към драматичното и това си личеше по гласа й. — Той е спасителят на Англия!
И наистина беше така, както би потвърдил всеки, който поне малко се интересуваше от войната. Ако Нелсън не беше разгромил французите при Абукир през лятото на 1798 година, Наполеон щеше да продължи завоевателния си поход.
Англия тогава беше почти готова за революция, ширеше се недоволство, но безспорният разгром и унижение на Бони при Абукир бяха велико постижение. При Уимът, където най-напред беше научил новината, кралят беше прочел писмото на Нелсън четири пъти на различни благородници с нескрито въодушевление и облекчение. След пет години неуспешна война с Франция, Англия отчаяно се нуждаеше от тази победа…
— Не мога да отседна при Хамилтън — запротестира Сирина, когато Бо се върна с поканата.
— Тук не става дума за протокол, скъпа. Само си помисли — Ема Хамилтън, дъщеря на ковач, е довереница на кралицата. В сицилийския двор не ти е нужен семеен герб. А ако обичаш да ходиш на лов, кралят непременно ще те хареса — това е почти единственото нещо, с което той се занимава.
— Колкото и свободни да са нравите им, в ролята на твоя любовница едва ли ще съм добре приета.
Не беше му минало през ума, че може да е толкова наивна.
— Повярвай ми, на никого няма да му направи впечатление — каза й той направо. Обществото в Сицилия беше много по-свободомислещо от другите, макар че нямаше двор на континента, чиито метреси да не са видни личности в обществото.
— Няма значение, ще се чувствам неудобно.
— Но в посолството в Лисабон не се чувстваше неудобно. „Братовчедките“ с нищо не са по-различни тук.
— Нямам какво да облека — каза тя с женска категоричност, с която очакваше да сложи точка на спора.
— Имаш балната рокля от Лисабон, а ако тя е неподходяща, ще намерим нещо друго — заяви той. Бо знаеше, че целият гардероб от госпожа Мор е все още на борда на „Сирена“. Тя почти нямаше нужда от модни дрехи и изобщо от дрехи по време на пътуването им насам.
— Ти иди при Хамилтън. Аз ще остана тук — поклати глава Сирина.
— Не може. — Пуснал съм моряците в отпуск, а Реми вече замина за Неапол. Опасно е да оставаш сама в пристанището.
— За всичко ли си се погрижил?
Усмивката му беше очарователна.
— Отвън ни чака карета.
Ема Хамилтън беше една от най-ослепителните красавици на времето си, великите художници Ромни и Лорънс я рисуваха по най-различни поводи, а портретите й се показваха на тълпи обожатели на изложбите на Кралското общество. А когато вече не беше в първа младост, на тридесет и осем, и започваше да наедрява, лицето и очите й все още бяха най-изразителните на седем континента.
Маниерите и произходът й бяха прекалено неприемливи за онези особи в английското общество, за които синята кръв представляваше най-ценното човешко качество, а на брака й със застаряващия сър Хамилтън, чиято любовница беше с години, мнозина гледаха с презрение. Сирина обаче откри, че още от самото начало домакинята й допадна.