Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Кинсън спа лошо през нощта, тормозен от сънища, гъмжащи от безлики, ужасяващи създания. Когато се събуди малко преди зазоряване, скочи и бързо грабна меча си, още преди да осъзнае какво върши. Отвън се чуваха груби и гърлени гласове, звън и стържене на брони. Веднага разбра какво се е случило. Заряза ботушите си, само с меч в ръка се измъкна от спалнята и тръгна бавно по коридора, който водеше към главния изход, и стигна до прозорците, гледащи към главната улица. Като се придържаше в сенките, той надникна навън.
На улицата се бе появила голяма група троли. А няколко стори се бяха скупчили пред тях на стълбите на главния лечебен център отсреща. Тролите бяха въоръжени, от жестовете им ставаше ясно, че имат намерение да влязат вътре. Сторите не им се противопоставяха явно, но и не се махаха от пътя им. Гневните гласове, които бе чул, бяха на тролите; сторите стояха тихо и упорито пред натрапниците. Кинсън не можеше да разбере какво искат тролите — храна, провизии или нещо друго, но знаеше, че няма да се откажат от намеренията си. Те също бяха наясно, че в селото няма кой да им се опълчи.
Кинсън оглеждаше тъмната сграда, сумрачната улица, гъстата гора и пътя и обмисляше възможностите. Можеше да остане тук и да се надява, че нищо няма да се случи. Но тогава щеше да обрече сторите на съдбата, която им готвеха тролите. Можеше да нападне тролите откъм гърба и сигурно щеше да убие най-много четирима-петима от тях, преди да го надвият. С това нямаше да постигне много. Щом го убиеха, което беше сигурно, тролите така или иначе щяха да са свободни да правят каквото искат със сторите. Можеше да опита да им отвлече някак вниманието. Но нямаше никаква гаранция, че ще успее да изведе всички извън селото, нито че те няма да се върнат по-късно.
Внезапно се сети за Марет. Тя имаше силата да спаси тези гноми. Магията й бе достатъчно мощна да изпепели цялата група нападатели, преди да успеят дори да мигнат. Но й беше забранено да използва магията си, а без нея тя бе също толкова беззащитна, колкото и сторите.
От другата страна на улицата един от тролите започна да изкачва стъпалата към входа със застрашително приведена огромна пика.
Кинсън беше готов да излезе от сенките на портала, когато от групичката обсадени стори се чу вик.
Някой ги разбутваше в стремежа си да излезе от сградата, която пазеха — една тромава, полуоблечена фигура, която се олюляваше несигурно и мяташе ръце, сякаш обхваната от лудост. От фигурата се развяваха парцали — превръзките на раните, сега непокрити и кървящи. Лицето на създанието бе обезобразено от язви, а тялото му бе ужасно измършавяло от болестта.
Фигурата се препъваше от средата на групичката стори към края на портала, виейки от отчаяние. Тролите вдигнаха отбранително оръжията си, а тези от предната редица даже отстъпиха стъписани едно стъпало назад.
— Чума! — изви обезобразеният. Думата разкъса тишината остро и ужасяващо. Рояк насекоми се надигнаха от гърба на болния и лудо зажужаха. — Чума, чумата е навсякъде! Бягайте! Бягайте!
Чумавият се олюля и се свлече на колене. Късове плът се откъснаха от него, от отворените му рани по дървените стъпала закапа кръв, от която започна да се вдига пара в студения нощен въздух. Кинсън потрепери от ужас. Болният буквално се разкапваше.
На тролите това им дойде твърде много. Войни до дъното на душата си, те не се плашеха от враг, когото можеха да видят, но се ужасяваха от невидимото като най-смирения търговец. Втурнаха се назад в безпорядък, като се опитваха да не показват страха си, но твърдо решени да не останат и миг повече близо до умиращия, който се гърчеше на стъпалата пред тях. Водачът направи в беса си предизвикателен жест към сторите и цялото им селище, после цялата група тръгна по пътя към Раб и изчезна към дърветата.
Когато си отидоха, Кинсън излезе на светлото и свали меча, щом ударите на сърцето му започнаха да се забавят и кръвта му се поуспокои. Погледна към сторите от другата страна на улицата и видя, че са се скупчили около странния човек, обезумял от болестта. Като се насили да надделее собствения си страх, той пресече улицата, за да види дали може да помогне с нещо.