Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Щом стигна до групата, видя, че в средата й стои Марет.
— Наруших обещанието си — каза тя, огромните й тъмни очи и гладкото й лице бяха белязани от тревога. — Много съжалявам, но не можех да стоя и да гледам как ще ги наранят.
— Използвала си магията си — изуми се той.
— Само мъничко. Само онази част, която използвам, когато лекувам, онази част, която използвам като емпат. Мога да я обърна така, че да накарам здравото да изглежда болно.
— Да изглежда?
— Е, в повечето случаи. — Тя се поколеба. Сега той видя умората й, тъмните кръгове около очите, бръчките, които отшумяващата болка бе гравирала в ъгълчетата на устните й. Пот бе избила по челото й. Пръстите й бяха изкривени и сковани. — Нали разбираш, Кинсън. Беше наложително.
— И опасно — добави той.
Миглите й потрепнаха. Тя бе на ръба на припадъка.
— Сега съм добре. Просто трябва да поспя. Ще ми помогнеш ли?
Той поклати смаяно глава, вдигна я, без да продума, и я отнесе обратно в стаята й.
На следващия ден Северната армия разтури лагера си и тръгна на юг. Ден по-късно Бремен се появи.
Марет се беше възстановила от ефекта на магията и изглеждаше укрепнала, немощният сега беше Бремен — изтощен и разтревожен, целият покрит с прах, опръскан с кал и явно вбесен. Той яде, изкъпа се, преоблече се и тогава им разказа какво го бе задържало. След като се уверил, че магията, която пази Паранор, отново се е върнала в обителта си и крепостта е непокътната, той отишъл още веднъж до Адския рог, за да говори с духовете на мъртвите. Надявал се, че ще научи нещо повече за виденията, разкрити му предния път, че ще му се яви още нещо. Но духовете не проговорили, дори не се появили. Водите на езерото се надигнали така яростно, щом ги призовал, че за малко не го залели и завлекли в дълбоките си недра, заради дързостта му да ги обезпокои. Гласът му почти трепереше, когато описваше тази заплаха. Оказало се, че е получил цялата помощ, която му се полагала. Оттук нататък съдбата им била в техните ръце.
Щом го попитаха за Коглин, той заяви, че има достатъчно време за това по-късно. Сега трябвало да бъдат търпеливи и да го оставят да си поспи.
Кинсън и Марет не понечиха да възразят. Очевидно му бяха нужни няколко дни почивка, за да възстанови силите си.
Но още преди слънцето да е изгряло на следващия ден, друидът ги вдигна от леглата и в дълбоката, предутринна тишина ги поведе от все още спящото село на сторите към Дарклин Рийч.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тъй като Прейа Старли и Ритън Кип все още ги нямаше, когато малката група от Арборлон наближи Саранданон, Тей Трифънйъд си присвои длъжността на съгледвач. Джърл Шанара възрази, но не особено категорично, признавайки аргумента му, че един друид с неговите умения би бил най-подходящ да бди за всяка заплаха. Той простря тънката мрежа на магията си — нишки, които се проточваха като нервни окончания, за да ги предпазва от това, което ги очакваше. С помощта на друидската си подготовка се концентрира върху управлението на елементите, чрез които щеше да долови присъствието на натрапници. Но нищо не се появи.
Зад него останалите бяха разгърнали строя си и оглеждаха местността отляво и отдясно. Утрото стана по-топло, влагата от предните два дни започна да съхне, а дърветата пред тях се разреждаха все повече; и долината на Саранданон се появи пред погледа им, проточила се надалеч до мъгливите планини на запад.
Мислите на Тей препускаха. За първи път след завръщането му от Паранор си позволи да мисли какво би означавала за него загубата на Прейа Старли. Това бе доста странно упражнение, защото първо на първо тя никога не бе била негова. В известна степен принадлежеше другиму, принадлежеше на Джърл и Тей го знаеше. Но той осъзна, че все пак мисли за нея като за своя, защото я бе обичал непрестанно, без това да помрачава отношението му към неговия приятел. Той приемаше връзката между двамата като даденост и се задоволяваше да мисли за Прейа просто като за спомен, който винаги може да извика в съзнанието си, да й се възхищава, без истински да я притежава. Той беше друид, а друидите не се женеха, животът им бе отдаден на търсенето на знания и тяхното разпространяване. Живееха в изолация и умираха сами. Но чувствата им бяха същите, като на всички останали мъже и жени и Тей разбираше, че винаги се е противопоставял на онова, което изпитваше към Прейа.