Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Вярвам ви — отвърна той. — Но не виждам връзката. Съветник Фейлия не е тук, а с обикновено писмо такива пълномощия не се дават.
— Правилно — съгласи се Лея и кимна. — Но пълномощия за личните вещи на съветник Фейлия могат да се прехвърлят, нали?
— Какво имате предвид? — намръщи се Ороусия.
— Например личния му компютър — поясни съветник Лея. — Или дроидите му.
Ботанецът погледна Трипио. Този път козината му очевидно прилепна към тялото.
— Неговите… но…
Хан го бутна по рамото с информационния чип.
— Тук и това е регламентирано.
— А това е списък с личните вещи на съветника — извади друг чип Лея.
Ороусия механично пое двата чипа. Очите му останаха приковани в златистия дроид, който стоеше безмълвен и изпълнен с тихо високомерие отстрани. Лея се надяваше първият секретар да доловеше това. Всъщност Трипио беше просто объркан и поради това останал без дар слово. През цялото време на пътуването се оплакваше, че не стига, дето Люк го „даде“ на Джаба Хътянина, когато спасяваха Хан на Татуин, ами трябваше да изживее и позора да бъде набързо продаден на ботански дипломат. И нямаше значение, че продажбата щеше да е само на хартия. Според него това още повече влошаваше нещата. Но Ороусия не знаеше всичко това.
— Разбрах — каза ботанецът с безизразен глас. Очите му не изпускаха Трипио. — Аз…
— Залата на архива е на третия етаж, нали? — попита рязко Хан.
— Можете да ни изчакате тук — добави Лея. — Сигурна съм, че ще успеем сами да намерим онова, което търсим.
Козината на Ороусия като че се отпусна вяло.
— Длъжен съм да бъда с вас — тихо каза той. — Моля, последвайте ме!
Той ги поведе към широкото церемониално стълбище, елегантно извито на дъга, единствената връзка между обществените служби на първия етаж и кабинетите и залите на горните два. Стълбището завършваше с широк параден балкон над атриума. Но въпреки предназначението на постройката ботанците бяха заложили повече на мерките за сигурност, отколкото на представителността. Двама въоръжени стражи стояха в основата на стълбището, Лея забеляза маскираните пръти на бариерата, вградена в перилата от двете страни на стълбището няколко стъпала над тях. Зад колко ли от тъмните прозорци на кабинетите се криеха стражи, наблюдаващи атриума и стълбището — запита се тя и си отговори: зад всеки най-малко по един, като се имаше предвид характерът на ботанците.
И все пак никой не препречи пътя на Ороусия, следван от малката групата — нито по стълбището, нито по коридора след него към другото, по-обикновено стълбище, което ги изведе на третия етаж пред врата с надпис „Архив“. Пред нея първият секретар забави колебливо крачка, но Хан мина решително край него и влезе.
И петимата ботанци, седнали пред компютърните терминали, обърнаха глава към капитан Соло и съпругата му. Израженията им може да означаваха както изненада, така и вина.
— Този ще свърши работа — посочи Лея един от свободните терминали до вратата. — Сядай и започвай, Трипио.
Дроидът безмълвно пристъпи до терминала.
— Благодаря, секретар Ороусия — обърна се Лея към придружителя им. — Ще се обадим, ако имаме нужда от нещо.
— На ваше разположение съм — отвърна първият секретар и излезе.
— Ще излезе, че Фейлия уверява в писмото си, че им симпатизираме — изсумтя Хан.
— Сигурна съм, че го е направил — каза жена му. — Но това са ботанци все пак, готови навсякъде да надушат нещо скрито.
— Особено у други ботанци.
— Това са техни вътрешни дела — напомни Лея и стисна ръката му. — Да се хващаме за работа!
В заповедта изрично се говореше за голяма тълпа и Навет увери майор Тирс, че хората му ще я осигурят. Но сега, като наблюдаваше от покрива изпълнилото целия Търговски площад множество, дори той бе поразен. Този път Клиф бе надминал себе си.
— Навет! — прозвуча гласът на Пенсин в малката слушалка в лявото му ухо. — Май са готови да тръгнат.
— Добре — приближи Навет микрофона до устните си. Беше военен предавател, снет от щурмовашки шлем, и щеше да му докара неприятности, хванеха ли го с него. Но понеже с тях можеше да се борави без ръце, щурмовашките предаватели бяха по-удобни от обикновените цилиндрични граждански предаватели. Освен това бяха с по-добро кодиране в реално време. А и не се предвиждаше да го хванат. — Заемете позиции! Какъв е съставът?
— Тюрлюгювеч — каза Пенсин. — Всякаква пристанищна сган, но има също търговци и купувачи. От хора до ишорци и родианци. Има даже група фрофлийци… ей там глупавите им прически стърчат над главите.
— Добре.
Освен че притежаваше характерната за расата необузданост, правителството на Фрофли бе от малкото официално поискали санкции срещу ботанците. Петнайсет години подред Ботауи системно бе подривал фрофлийското производство на леки машини.