Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Но това не го интересуваше. Никога не се бе питал какво мислят другите за него, или поне отдавна беше спрял да се интересува.
С жените не бе по-различно. Много жени се бяха влюбвали в него. Много жени се съревноваваха отчаяно за любовта му или поне за честта да ги приеме в леглото си. Немалко от тях се надяваха да го отвоюват от Елизабет. Немалко искаха да се омъжат за него. Но те не го желаеха защото бе красив, мъжествен, добър или почтен. Желаеха херцог Клейбъроу, не него.
Жените се надпреварваха дори коя да му стане любовница, макар че техните усилия нямаха никакво отношение към избора му.
Те правеха това не заради уменията му в леглото, не защото ги отрупваше с любимите им дрънкулки, нито задето бе грижовен с тях. Ето, сегашната му метреса, ослепителната Холанд Дюбоа, определено извличаше изгода от това, че бе любовница на херцог Клейбъроу. Където и да се появеше — на театър, в ресторант, в моден салон, — всички й угаждаха и изпълняваха прищевките й. Заради връзката им тя имаше повече власт, отколкото би получила чрез всеки друг мъж, освен ако той не бе кралска особа. Само съпругата му би имала повече власт от нея, ако някой ден се ожени.
Беше направил предложение на Никол Шелтън. Предложение да се ожени за нея, да я направи своя съпруга, херцогиня Клейбъроу. Така никой никога вече нямаше да дръзне да я критикува или унижава. Най-накрая щяха да я приемат безрезервно. Защото неговата власт, положение и богатство щяха да станат и нейни.
Ала въпреки всичко това тя го беше отхвърлила.
И то категорично. Не искаше облагите, които й предлагаше. Не искаше него. Нещо се беше случило и я беше настроило против него. Очевидно бе какво — собственото му поведение. Начинът, по който се бе държал вчера в библиотеката, начинът, по който се държеше всеки път, щом пътищата им се срещнеха.
Той не беше по-различен от Франсис и Никол бе разбрала това.
Ейдриън въздъхна, обърна се към огледалото над камината и се взря в отражението си. Нима тя знаеше за баща му, за това колко развратен и покварен беше той? Дали не виждаше същите пороци и у него самия?
— Аз не съм като Франсис — каза той задавено. — През целия си живот съм бил почтен. Не съм като него!
Видя болката в очите си. Видя съмнението. За миг се стресна от себе си. После лицето му отново придоби грижливо отработеното с годините невъзмутимо, хладно изражение.
Но истината му се присмиваше. Никол го беше отхвърлила. Болеше го. Болеше го както преди. Онази болка, която смяташе, че е погребал отдавна, беше възкръснала.
Болка, която трябваше да погребе сега.
Това бе истината за неговото минато, забравена с цената на огромни усилия. До този момент. Докато не се появи тя. Сега истината живееше в настоящето, сякаш всичко се беше случило днес, а не преди много години. Истината за едно малко момче, уплашено и плачещо само в леглото си, само в стаята, в Клейбъроу, в тъмнината на безкрайната нощ.
Това бе може би най-ранния му спомен. Сигурно е бил на не повече от четири години. Той щеше да стане следващият херцог, затова от него се очакваше да бъде мъж, но той не беше мъж. Той се страхуваше. Опита се да спре сълзите си, но хлиповете му събудиха родителите му.
— Какво има, миличък? — прошепна Изабел която бързо влезе в стаята му и го прегърна. Той се опита да не плаче, опита се да не се страхува и й разказа за чудовището, което го преследваше в тишината. Тя го приласка и момчето се почувства по-добре, докато не чу гласа на баща си от прага. Изтръпна още преди да чуе думите.
— Ти го проваляш. Остави го. Той е страхливец! — Франсис се ухили. Момчето разбра и почувства болка от жестоките думи. Наистина ли беше страхливец? — Пъзльо — присмя му се Франсис. — Бои се от тъмнината! Един херцог не може да се бои от тъмнината, значи ти няма да станеш истински херцог, нали? Никога няма да бъдеш истински херцог!
Изабел се изправи разярена. Момчето се сви на кълбо. Вече знаеше какво ще последва и се страхуваше. Знаеше, че всичко е заради него.