Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Престани! — извика тя и се спусна към съпруга си. — Как смееш! Как смееш…
— Мога да правя каквото си искам — озъби се Франсис, като я хвана и грубо я изблъска в коридора. — Остави пъзльото сам! Чуваш ли ме? Остави маминото си синче само!
Избухна ожесточена свада. Момчето гледаше и знаеше, че майка му ще бъде наранена, защото искаше да защити него, страхливеца. От очите му рукнаха сълзи. Не можеше да ги сдържи. Не знаеше колко дълго е гледал, но накрая се престраши, стана и се опита да помогне на майка си. Ала беше малък и слаб и юмручетата му само разпалиха още повече гнева на Франсис, накараха го да удари и него. После издърпа майка му от стаята и заключи вратата отвън. Ейдриън се сгуши в леглото — наранен, нещастен, все още уплашен. Не за пръв път разбираше, че баща му, херцогът — този висок, рус, красив мъж — не го харесва. Не го обича. Не можеше да си спомни кога го е разбрал. Може би винаги го е знаел. Той се сви на кълбо под завивките.
Истината. Ейдриън се вгледа в своето отражение и възвърна контрола над чувствата си. Господи, това се беше случило толкова отдавна, че бе сигурен, че го е забравил завинаги. Че е забравил болката. Болката от бащината жестокост, която сега някак си се бе преплела с болката от отказа на Никол.
Каза си, че това е глупаво. Но вече бе твърде късно. Вече се беше изправил лице в лице с оголените си чувства и беше пристъпил до самия ръб на пропастта. И все пак още можеше да се върне.
Можеше да се вкопчи в спасителната омраза, която никога не бе умирала. Омразата, която изпитваше към Франсис, му беше дала сила и смелост, Франсис го беше направил силен, макар че се бе опитал да го превърне в малодушно нищожество. Всъщност страхливецът беше Франсис. Точно защото бе слаб, той бе измъчвал по-слабите от него, преди всичко съпругата и сина си. Сега го разбираше толкова добре, но тогава бе невъзможно да го разбере.
Нямаше да си спомня за Франсис, нито да мисли за отказа на Никол. Франсис беше мъртъв, миналото бе мъртво. Ейдриън се гордееше със себе си. Ако тя си мисли, че е като баща си, значи греши и той ще й го докаже. Ще се взре дълбоко в себе си, за да добие нови сили. И звярът, който бе проговорил в него, никога повече нямаше да се покаже.
Успокоен, Ейдриън насочи мислите си към Никол без да влага чувства. Нямаше значение какво смята тя за него, нито какво иска. Тя беше безразсъдна, дръзка, необикновена, а в този случай — и глупава. Той обаче знаеше какво да прави. Никол не искаше да се омъжи за него, но това нямаше да го спре да стори онова, което смяташе за правилно.
А то беше да се ожени за нея.
След не повече от час херцогът отново се върна на Тависток Скуеър в дома на семейство Шелтън. Въведе го икономът, на когото той подаде палтото и ръкавиците си. Графът вече се бе прибрал и Ейдриън се отправи към кабинета му.
Естествено, нарушаваше етикета. Трябваше първо да изпрати официално писмо с искане за среща в най-удобно за Шелтън време, особено щом се касаеше за такъв повод. Но Ейдриън знаеше, че трябва да уреди нещата колкото се може по-бързо.
Никълъс Браг Шелтън го поздрави без официалности и Ейдриън разбра, че му е простил за волностите, които подозираше, че си е позволил с дъщеря му по време на лова. Предстоеше му отново да разяри графа. Нямаше как да избегне това. Оставаше му само да се надява, че благородните му намерения ще смекчат неприятната ситуация.
— Здравей, Ейдриън. Какво те води насам?
— Никълъс. — Двамата мъже си стиснаха ръцете. — Трябва да се извиня, че идвам без предизвестие — започна той, но Шелтън го прекъсна.
— Познаваш ме добре. Никога не ми е пукало за приличието. Да наредя ли да донесат чай?
Ейдриън поклати глава. За пръв път му хрумна, че пренебрежението на Никол към условностите би могло да е наследство и от баща й. Той се настани в смарагдовозеленото кресло срещу графа.
— Ще говоря направо, Никълъс. Искам да се оженя за дъщеря ти.
Шелтън хлъцна, сетне се съвзе и го погледна.
— За Никол?
— Да.
— Боя се, че съм страшно изненадан.
— Знаех си — промърмори Ейдриън.
Шелтън се наведе напред и го прониза с поглед.
— Елизабет още не е изстинала в гроба.
— За жалост е така.
Погледът на Шелтън стана още по-твърд.
— Защо идваш при мен сега? Както добре знаеш, Никол не е затрупана с предложения за брак. Не би имало от какво да се страхуваш, ако беше дошъл да й поискаш ръката след шест месеца.
Ейдриън се намръщи. Имаше вероятност шестмесечното изчакване да се окаже пагубно, но още не му се щеше да изтъква това. Графът рязко се изправи.