Скандална любов

За миг споменът за това го изплаши. Но той бързо се овладя и неканеното чувство изчезна.

Припомни си колко топла беше тя в обятията му; после си припомни как необуздано и грубо я бе съборил на пода и проникнал в нея. Бузите му пламнаха от срам и гняв. Беше се държал като глупав и неопитен ученик.

Как, по дяволите, бе могло да се случи?

Потиснат и мрачен, Ейдриън стана и оправи дрехите си. Отдавна беше поставил електричество във всичките си къщи, затова сега просто натисна копчето и библиотеката се обля в светлина. Той отиде зад писалището си и се стовари тежко на стола.

Какво, по дяволите, беше направил?

Хвана главата си в ръце и чувствата го завладяха, сякаш преживяваше всичко отново. Твърде много чувства, твърде много усещания. С огромно усилие успя да се отърси от тях. Беше по-лесно и по-безопасно да се придържа към фактите.

Нямаше значение, че тя беше дошла тук напук на всякакво благоприличие. Не трябваше да я приема. Ала я бе приел и беше загубил битката, която водеше, още откакто за пръв път видя Никол Шелтън, битката със себе си и със своите желания. Беше загубил. Всичко бе свършено. Окончателно. Нямаше смисъл да размишлява върху нещо, което не можеше да промени. А сега, естествено можеше да направи само едно. Да се ожени за нея.

Преди Елизабет да е изстинала в гроба. При тази ужасна мисъл той простена, а главата му запулсира от болка. И въпреки всичко мъчителното чувство беше изчезнало. Не знаеше защо, а и не искаше да знае. Достатъчно бе, че този извор на мъки най-после беше пресъхнал.

Отвори очи и видя двете възглавници и одеялото на пода. Ако се беше събудил сам, после не би продължил да спи на пода, нито би донесъл тези неща. Удуърд пък не би посмял да ги донесе. Трябва да е била Никол. Сърцето му се разтуптя като си представи как го е завила и е подпъхнала възглавниците под главата му. По дяволите! Не искаше да изпитва нежност към нея!

И все пак тя ще стане негова съпруга. Вече нямаше защо да я отбягва, нямаше защо да се сърди, освен може би на себе си. Изведнъж осъзна, че мисълта Никол да стане негова жена съвсем не му е неприятна. Всъщност, дори без да ще бе започнал да се усмихва.

Ейдриън закрачи нервно из стаята. „Не съм я избрал за съпруга“ каза си той рязко. Тук не ставаше въпрос за избор. Ако можеше да избира, със сигурност нямаше да избере Никол. Изобщо не можеше да си я представи като своя съпруга, а още по-малко като херцогиня. Не, определено не би избрал нея.

Беше направил грешка и сега щеше да изпълни дълга си. Това бе всичко. Без друго рано или късно щеше да се ожени, а сега обстоятелствата го принуждаваха да го направи малко по-рано от очакваното. Утре ще да говори с нея и ще изясни нещата.

Искрено се надяваше, че ако има живот след смъртта, Елизабет ще го разбере.