Скандална любов

— Не е толкова „горка“! Тя е най-красивата жена, която съм виждала!

— Но не е най-красивата жена, която аз съм виждал — каза херцогът.

Никол едва не се завъртя от радост.

— Можеш ли да ми простиш, че избягах? Че отново те злепоставих? О, никога няма да си простя, че за пореден път те изложих! Обещавам никога повече да не правя нещо толкова безразсъдно!

— Моля те, не обещавай. Зная, че от теб трябва да очаквам и най-неочакваното. Но докато ме обичаш, Никол, нищо друго няма значение.

— О, Ейдриън — възкликна тя и го сграбчи за раменете. — Това е прекалено хубаво, за да е истина. Страхувам се, че ако се ощипя, ще открия, че сънувам!

Той отново се засмя и я ощипа по бузата.

— Ето. Видя ли? Будна си, не сънуваш. Ти си моята херцогиня — гласът му утихна. — И аз те обичам.

Никол се хвърли страстно в прегръдките му. Цяла вечност бе чакала да чуе тези думи. Той имаше право. Нейният съпруг, херцогът, имаше право. Нищо друго нямаше значение, вече не, не и щом се обичаха, не и щом най-после бяха оставили миналото зад гърба си.

Понякога, помисли си тя щастливо, мечтите наистина се сбъдват.