Скандална любов

Реджина беше занемяла от изненада.

— Никога не позволявай на лорд Хортънс или на който и да било друг мъж да се държи така с теб! — извика Никол. — Или ще се окажеш в моето положение!

Все още потресена, Реджина успя да промълви:

— Трябва да се омъжиш за него.

— Няма. Не мога! Той си призна, че е поискал ръката ми само от чувство за дълг.

Сестра й отново я погледна с широко ококорени очи. Най-накрая тя успя да проговори:

— Добре, значи не всичко е идеално. Но той е херцог Клейбъроу. Трябва да кажеш „да“.

— Не мога! — каза отново Никол. — Той се държи отвратително с мен! Аз го обичам, а в неговото сърце няма и капка обич към мен! Не разбираш ли? Не бих понесла да съм му съпруга и да го обичам, а той да не изпитва нищо към мен, да тича след други жени и да има любовници! Не можеш ли да ме разбереш?

— Не — заяви безцеремонно Реджина. — Всички мъже имат любовници, Никол. Но тук става въпрос за херцог Клейбъроу! Ти си луда, ако не се омъжиш за него, особено щом го обичаш!

— Не ме интересува, че е херцог. Интересува ме какво чувства към мен. И не всички мъже имат любовници. Татко няма любовница — отвърна й Никол. — Нито пък виконт Сърл!

— Те са изключение — поклати глава Реджина. — А ти си изключително глупава.

— Чудя се дали ще нехаеш толкова, ако разбереш, че лорд Хортънс поддържа любовница, след като си се омъжила за него?

Реджина се поизчерви.

— Няма да се изненадам.

— Значи не го обичаш! — Никол скочи и закрачи с развети фусти.

— Обичам го! — извика Реджина. — Луда съм по него!

— Ако го обичаше, нямаше да ти е толкова безразлично дали ходи по жени.

— Може би просто съм реалистка, а ти, Никол, си романтичка!

Двете сестри се вгледаха една в друга. Подобна мисъл беше абсурдна. Всеки, който ги познаваше, би се заклел, че е точно обратното, но в този момент изглеждаше, че Реджина е права.

На вратата се почука и това спаси Никол от необходимостта да отговаря.

В стаята надникна Джейн.

— Никол, когато се облечеш, ела при мен и при баща си в библиотеката.

Никол се смути.

— Защо, мамо?

— Баща ти иска да обсъди нещо с теб — каза Джейн със сериозно изражение.

Никол се вцепени от ужас. Отнасяше се за Ейдриън. Сигурна беше. Навярно някак си бяха разбрали за вчерашното й посещение в Клейбъроу. Но как?

— Какво?

— Моля те, просто ела при нас в библиотеката. — Това не беше молба, а заповед. Джейн се усмихна и затвори вратата.

Никол разбра колко е изнервена, когато сестра й докосна ръката й и тя подскочи.

— Облечи се — каза Реджина. Лицето й, обикновено весело, сега беше смръщено. — И по-добре бързо промени решението си и кажи на херцога, че приемаш предложението му.