Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Има ли причина да бързаш?
Ейдриън също стана.
— За съжаление, да.
Шелтън застина.
— Постъпих неразумно.
За миг отново настъпи мълчание.
— Колко неразумно?
— Може да очакваме бебе.
От гърдите на графа се изтръгна гневно възклицание. Ейдриън замълча, за да му даде възможност да възприеме информацията.
Шелтън блъсна назад стола си, отиде до френските прозорци и се загледа към градината.
— Ясно — каза накрая със стиснати устни. — Сега вече разбирам предложението ти. — Обърна се към Ейдриън. Сивите му очи блестяха като острие на кама. По-слаб мъж не би издържал на този поглед. — С удоволствие бих ти зашил един шамар, Ейдриън.
Херцогът замълча.
— Но ако дъщеря ми се е оставила да я направят на глупачка, аз не съм глупак. Независимо от този неприятен факт и аз, и ти знаем, че това е най-доброто, което би могло да й се случи.
Ейдриън кимна облекчено. Най-лошото беше минало.
— Ако е удобно, ще изпратя моите адвокати утре сутринта, за да подпишем брачния договор.
— Не искаш ли да уточним подробностите още сега?
— Ще се оженя за дъщеря ти дори ако зестрата й е само едно пени — каза решително Ейдриън.
— Разбира се — отвърна Шелтън. — Честта над всичко. Но може би е трябвало да си припомниш девиза на семейството си, преди да опозориш дъщеря ми.
— Туш — каза Ейдриън и отново се намръщи. — Мога само да се извиня. Наистина съм ужасен от собственото си поведение и поемам цялата вина за това, което се случи.
Графът го погледна замислено.
— Може би е по-добре да се извиниш на Никол.
— Тя отказа да приеме извиненията ми. Може би е редно да те уведомя, че тя не е възхитена от идеята да се оженим.
— Защо?
— Не зная.
— Не се тревожи за Никол — каза твърдо Шелтън. — Макар че мисълта отново да я насилвам да мине под венчило никак не ми допада — сигурно знаеш какъв провал се получи, когато уредих да се омъжи за Пърси Хемпстед, — този път тя ще направи това, което й наредя.
— Надявах се да чуя това от теб.
— Определил ли си дата?
— Да. Вече съм задействал процедурата за осигуряване на специално позволение, за да можем да се оженим незабавно. Одобряваш ли сватбата да бъде в неделя след две седмици?
— Подобно избързване ще предизвика скандал. Хората ще се досетят защо се жените.
— Аз ще се погрижа за клюките. Няма да има скандал, или поне не такъв, за какъвто си мислиш. Ще дам да се разбере съвършено ясно, че съм безумно влюбен в Никол и не мога нито миг повече да отлагам женитбата си с нея. Така хората няма да обвиняват Никол, а мен — заради Елизабет.
Лицето на Шелтън придоби особено изражение.
— Добре. Благодаря ти, че ще спестиш нова болка на дъщеря ми.
Ейдриън стисна зъби. Беше разбрал за какво намеква графът и нямаше да остави нещата така.
— Съжалявам, ако съм наранил дъщеря ти, Никълъс — каза той внимателно. — Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, трябва да ти кажа, че когато се срещнахме за пръв път, тя не знаеше, че съм сгоден и искаше да се омъжи за мен. Много вода изтече оттогава, но съм сигурен, че с времето нещата ще се оправят.
— Въпросът наистина е как ще се почувстваш след време.
Смутен, Ейдриън замълча за миг, после отговори откровено:
— Нямам възражения срещу женитбата си с Никол.
Шелтън го изгледа с любопитство. Ейдриън усети, че се изчервява.
Внезапно графът се засмя.
— Да — каза той също толкова внимателно — мисля, че си прав. След време нещата ще се наредят много добре.
— Още ли не си готова? — попита Реджина.
Никол седеше на леглото си по долни дрехи. Погледна сестра си, която беше като зашеметяващо златисто видение в жълтата си шифонена рокля, и въздъхна.
— Иска ми се да не бях обещавала да ходя.
— Никол! Ти обеща и чичо Джон ще ти бъде страшно обиден, ако не дойдеш. Освен ако не се закълнеш, че си болна.
Никол знаеше, че Реджина е права. Макар че Джон Линдли не й беше истински чичо, той бе най-добрият приятел на баща й и тя го познаваше от дете. Когато беше малка, той никога не пропускаше да дойде в Драгмор с подаръци за нея, за сестра й и братята й. Не би могла да го обича повече дори ако наистина й беше чичо.
Само че още не се беше възстановила от следобеда, от онова тъй дяволски благородно предложение за брак на Ейдриън. Никога нямаше да се възстанови. Как би могла? Копнежът й да се омъжи за него й беше донесъл болка, но ако сега се бе съгласила да го стори, щеше да я боли още повече.
Реджина се приближи до нея, шумолейки с роклята си.
— Никол, какво има? Откакто си дошла в Лондон не съм те виждала така разстроена. — Тя седна на леглото до сестра си. В кехлибарените й очи се четеше загриженост. — Не е заради него, нали? — попита със снижен глас.