Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Никол стоя будна почти цяла нощ. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за Ейдриън и за това, което се бе случило, както и за това, което трябваше да се случи сега.
До полунощ се чувстваше опиянена, опиянена от мечти. Споделената им интимност я изпълваше с трепет и тя нито за миг не съжаляваше за стореното. На света нямаше нищо по-прекрасно от това да държи Ейдриън в обятията си, без той да е ядосан, без да се пази от нея, а напълно да й разкрива душата си. Разбира се, не й харесваше да го гледа така тъжен, но той бе потърсил в нея утеха, утеха, която тя бе готова да му даде отново и отново.
С напредването на нощта въодушевлението на Никол постепенно се стопи. Започна да се пита какво ли си е помислил Ейдриън за случилото се, какво ли си е помислил за нея. Разумът надделя над надеждите й. Той едва ли лежеше усмихнат в леглото си и едва ли сънуваше нея. Познаваше го твърде добре, за да вярва, че той ще приеме нещата спокойно. По всяка вероятност беше разярен. И със сигурност обектът на яростта му беше тя.
Замечтаната усмивка на устните й угасна.
Ами Елизабет? Никол изтрезня напълно. Мисълта за мъртвото момиче я изпълни с изгарящ срам. Искрено се надяваше, че Елизабет е вече на небето и не е видяла това, което бяха сторили. Но… Имаше чувството, че и да е видяла, тя би разбрала. В своя кратък живот Елизабет никога не бе таила злоба към някого, винаги бе търсила доброто у хората. Тя със сигурност щеше да разбере, че скръбта е тласнала Ейдриън в обятията на друга и че Никол го обича тъй силно, че не може повече да се бори с любовта си.
Мислите за Елизабет не само я отрезвиха, а и окончателно разбиха остатъците от мимолетното й щастие. Как бе могла да забрави, че Ейдриън е в траур? Че скърбеше за жената, която бе обичал? А той бе обичал много годеницата си — след като го видя вчера, Никол вече не се съмняваше в това. Чувствата му отдавна не бяха тайна за нея, но въпреки това беше разстроена.
Късно бе за съжаления, но все пак й се щеше да бяха минали поне няколко седмици, преди да отиде да му предложи утеха. Или няколко месеца. Сега със закъснение си спомни думите на Марта, че Ейдриън се нуждае от време. Разбира се, че се нуждаеше от време. Постепенно той отново щеше да заживее с настоящето. А тя щеше да бъде тук и да го чака с надеждата, че щом надмогне мъката си по Елизабет, може би ще я заобича поне малко.
Никол притисна възглавницата към гърдите си. Как бе могла дори за миг да забрави, че е обект само на неговото желание, а не на чувствата му? Но нима нейната любов не стигаше за двама? Не можеше ли това да се промени? Не можеше ли някой ден той да я обикне?
И все пак как би могла да съперничи на мъртвото момиче, което бе самото съвършенство, истинско украшение на женския род?
Нямаше представа как ще преживее дните преди отново да види Ейдриън и да прецени настроението му и чувствата му към нея. Но със сигурност нямаше да го посети първа. Ще чака той да дойде при нея, макар да се страхуваше до смърт, че той изобщо няма да й се обади. Внезапно Елизабет бе застанала между тях така, както не ги беше разделяла даже приживе.
Късно същия следобед, докато сменяше костюма си за езда със семпла вечерна рокля, Реджина нахълта в стаята й без да чука. Никол я изгледа учудено, а Ани продължи да закопчава с ловки пръсти копчетата на гърба на копринената й рокля. Очите на Реджина щяха да изскочат от орбитите.
— Какво има? — попита Никол.
— Имаш посетител! Никога няма да познаеш кой е!
— Не ми е до гатанки — каза Никол. Цял ден беше в лошо настроение — чувстваше се така, сякаш всеки момент ще излезе от кожата си, идеше й да си оскубе косите. Не издържаше на неизвестността и очакването.
— Херцог Клейбъроу!
Никол зяпна.
— Ейдриън? Искам да кажа, херцогът? Но… какво иска?
— Не зная! Това е изумително! Току-що погребаха Елизабет, а и въобще… Татко още не се върнал, затова мама е с него. Какво ли може да иска?
Никол се разтрепери. Точно този въпрос кънтеше и в нейното съзнание. След всичко, което се бе случило вчера, причината за посещението му беше абсолютно необяснима. Освен ако не бе дошъл, за да излее гнева си върху нея. Само свирепата ярост би го накарала да дойде в дома й, пренебрегвайки всички порядки, цялото приличие. Защо, защо не бе изчакал малко, та да се поуспокои?!
Никол едва се стърпя да остане на едно място, докато Ани и Реджина оправяха прическата й, после задъхано им благодари и се втурна надолу по стълбите. Пред вратата на гостната тя се спря за миг, пое дъх и пристъпи грациозно вътре.