Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Ти не искаш да се ожениш за мен.
Ейдриън не отговори веднага.
— Това, което искам аз, няма значение. Действията ми вчера решиха и твоята, и моята съдба.
— Разбирам.
— Изглеждаш разстроена — отбеляза той, прекоси стаята и й наля чаша шери. — Не исках да бъда толкова прям.
— И да искаше, не би могъл да бъдеш по-прям — каза Никол. Усети, че очите й се изпълват със сълзи и отчаяно запримига, за да ги спре. — Напълно ми е ясно, че искаш да се ожениш за мен единствено от чувство за дълг и чест.
Той й подаде чашата шери, но тя не я взе.
— Говориш така, сякаш намеренията ми са престъпни. Мой дълг е да се оженя за теб.
— Както беше твой дълг да се ожениш и за Елизабет — каза Никол. — Но нея я обичаше.
Херцогът не отговори.
— В действителност ти не искаш да се ожениш за мен, нали, Ейдриън? Ако имаше избор…
Този път той наистина се ядоса.
— Нямам избор! Това, което искам аз, е без значение!
— Не и за мен.
Настъпи мълчание.
— Какво означава това?
Никол бе на прага да му признае всичко, но се спря. Той беше дошъл тук, за да изпълни дълга си, за да „уреди нещата“, сякаш се касаеше за работа, която трябва да бъде свършена. Колко благородно! Изключително благородно, като се има предвид, че до вчера скърбеше за друга. Той обичаше друга. На Никол й оставаше единствено гордостта.
— Ако не знаеш, няма смисъл да ти обяснявам.
Ейдриън се обърна и я погледна.
Гордо стиснала устни, тя вдигна глава.
— Не мога да се омъжа за вас, Ваша светлост.
Той я изгледа втрещено.
Изражението му едва не я накара да промени решението си. Изглеждаше така, сякаш го бе ударила неочаквано и болезнено по лицето. Никол извърна очи, ръцете в скута й трепереха. Искаше да се омъжи за Ейдриън повече от всичко на света. Единственото нещо, което желаеше по-силно, беше любовта му. Но нея не можеше да получи. Той обичаше мъртвата Елизабет и тъгуваше за нея. Изобщо не искаше да се ожени за нея, щеше да го направи единствено защото бе отнел девствеността й. Как би могла да приеме предложението му при тези обстоятелства? Как да му даде сърцето си, след като в замяна щеше да получи само един студен златен пръстен?
Вече беше разбил сърцето й. Но да стане негова нежелана и необичана съпруга беше по-лошо от всичко.
— Правилно ли чух?
— Няма да се омъжа за теб — каза тя още по-твърдо. — Елизабет още не е изстинала в греба и…
— Както казах — натърти той — ще се оженим незабавно. Моите адвокати вече подготвят документите и ще издействат специално разрешение.
Никол скочи на крака разярена. Гневът беше подходящо убежище.
— Вече съм решила. Мисля, че трябва да си вървиш. Веднага.
Херцогът не помръдна.
— Ти си най-безразсъдната жена, която познавам. Предлагам ти за обмислиш предложението ми много внимателно.
— Няма какво да обмислям. И ако не си тръгнеш, боя се, че ще трябва да си тръгна аз.
Ейдриън се взря изпитателно в нея, но тя упорито отказваше да срещне погледа му. Накрая той каза:
— Не ти вярвам. В цяла Англия няма жена, която би ми отказала.
Никол го погледна тъжно.
— Има една.
— Няма да се наложи да си тръгнеш — каза той, като прекоси стаята и разтвори рязко вратата. — Довиждане, лейди Шелтън. Извинете моето безочие.
Гневът й мигновено се стопи. Понечи да го викне обратно, но се отказа. Загледа се скръбно след него. Остана така чак докато той се скри от очите й, а стъпките му заглъхнаха.
— Довиждане, Ейдриън — прошепна тогава тя.
20
Ейдриън се върна право в дома си. Потресен. Ядосан. Но не беше само гневът. Имаше и нещо друго, нещо много по-важно. Тя му беше отказала.
Не можеше да повярва. И все пак познаваше кога някой е непоколебим, а Никол не беше от хората, които се преструват. Наистина бе решила твърдо да не се омъжва за него.
Той се заключи в библиотеката си. Щом го видя, хрътката му, която дремеше под писалището, скочи на крака и весело го поздрави. Ейдриън обаче бе толкова потънал в мисли, че дори не я забеляза. В главата му пулсираше и отекваше един-единствен въпрос. Защо Никол не го иска?
Нима след страстта, която бяха споделили, тя наистина не го искаше? Нима не мечтаеше да се омъжи за него още откакто се бяха видели за пръв път? Какво бе променило намеренията й? Очевидно нещо се беше случило. Защо иначе би отхвърлила него, херцог Клейбъроу? Не беше суетен, ни най-малко, но бе достатъчно умен, за да знае, че смъртта на Елизабет го е превърнала в най-желаната партия в страната. Защо тогава Никол го бе отблъснала? И защо толкова го болеше от отказа й? Херцогът не беше глупак. Добре съзнаваше, че хората му угаждат заради положението, богатството и властта. Знаеше, че може да прави — и правеше — каквото си иска единствено защото бе херцог Клейбъроу. Не защото беше Ейдриън Бракстън-Лоуъл. Благородниците го почитаха и се стремяха към приятелството му само защото беше херцог Клейбъроу. Иначе със сигурност нямаше да се радва на такава популярност. Щяха да гледат с неодобрение на затворения му характер и на търговските му занимания. Най-вероятно щяха да го смятат за чудак.