Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Херцогът седеше на дивана до майка й. В ръце държеше чаша чай и чинийка с кифлички. Когато тя влезе, той извърна глава и закова поглед в нея. Никол очакваше да види бурен гняв, но лицето му не изразяваше нищо. Той се изправи.
Никол си спомни всичко и се изчерви. После неуверено направи реверанс:
— Добър ден, Ваша светлост.
Той отвърна на поздрава й с безизразен глас. Джейн й наля чаша чай и Никол седна на един стол срещу тях. Ръцете й трепереха и тя остави чашата и чинийката, за да не ги изтърве.
— Посещението ви е много неочаквано — каза Никол.
Изражението му бе все така непроницаемо. Изглеждаше по-добре от вчера, но не както обикновено. Очите му още бяха кръвясали, ала кръговете под тях бяха изчезнали. Лицето му беше намръщено, устните — стиснати, но бе гладко избръснат и безукорно облечен с жълто кафяв жакет, по-тъмна вратовръзка и кафяви панталони.
— Нима?
Никол се изчерви още по-силно. Знаеше какво точно има предвид и й се искаше да потъне вдън земя. Той не каза нищо повече и в стаята настъпи неловко мълчание. Джейн премести поглед от единия на другия и се опита да разведри положението.
— Виждам, че вече излизате. В такъв случай ще посетите ли бала у Феърфакс в края на другата седмица?
— Нямам подобно намерение — каза Ейдриън, като насочи вниманието си към графинята. — Нямам настроение да танцувам, да се тъпча и да се правя на весел.
— Не, разбира се — отговори Джейн. — Посещението ви тук също ме изненадва, Ваша светлост.
— Може би ако ме оставите за малко насаме с дъщеря си, всичко ще си дойде на мястото — отвърна той без да се усмихва.
Джейн кимна и преди да се изправи погледна замислено Никол.
— Трябва да отговоря на няколко писма — каза. — Ще ми отнеме около петнадесет минути. — Излизайки, тя остави вратата след себе си отворена.
Слава на бога, че имам такава майка, помисли си Никол, защото не можеше да си представи друга дама, която би оставила дъщеря си сама в присъствието на джентълмен, пък бил той и херцог Клейбъроу. Той продължаваше да я гледа и Никол се размърда неспокойно. Чувстваше се крайно неловко.
Тя сплете ръце и го зачака да заговори, ала на него изглежда му бе достатъчно да стои и да я гледа. Днес беше различен от вчера, сякаш пред нея стоеше друг човек. Или вчерашния ден бе някаква жестока приумица на въображението й?
Беше трезвен, но не бе само това. Беше скрил тъгата, безутешността, отчаянието. Никол обаче знаеше, че не е престанал да ги изпитва, че лицето му е само маска.
— Добре ли си? — попита тя неуверено. Искаше й се да се пресегне през малката масичка и да докосне ръката му. Ала инстинктивно усещаше, че той незабавно ще я отблъсне.
— Аз трябва да ти задам този въпрос.
Никол се изчерви.
— Аз съм добре.
Сега като че ли той се почувства неловко.
— Наистина ли посещението ми те изненадва толкова много?
— Да.
— Нима мислеше, че няма да дойда? След онова, което се случи вчера?
Тя затаи дъх. Нима надеждите й не са били напразни? Нима бе дошъл, защото иска да я види? Усмихна му се неуверено.
— Дойдох да уредя нещата, Никол.
— Да… уредиш нещата?
— Бих искал да поговоря с теб насаме — каза внезапно херцогът и скочи на крака. Прекоси стаята с твърди стъпки, затръшна шумно вратата и се обърна към нея със скръстени ръце. — Държа да ти кажа, че съм почтен човек. Живея за честта си или поне се опитвам. Вчера обаче напълно се провалих.
Надеждите на Никол се стопиха.
— Ти ми се сърдиш.
Той се навъси.
— Не става въпрос за сърдене. Не си виновна ти. Аз съм виновен. Действията ми говорят сами за себе си.
— Аз не те обвинявам — прошепна тя. Искаше й се да заплаче.
Той съжаляваше за случилото се съжаляваше за това, което бяха направили, за това, което бяха споделили.
— Няма значение дали ме обвиняваш или не. Важен е резултатът от твоето посещение, нищо друго.
Никол облиза устни.
— Резултатът?
— Ти вече не си девствена и може би носиш дете от мен.
— Първото не ме интересува, колкото до второто… — Гласът й заглъхна. Изобщо не се бе замисляла за това.
— Само ти можеш да кажеш такова нещо. — Той се намръщи още повече. — Дойдох тук, за да те накарам да разбереш, че няма да оставя нещата помежду ни така. Това би било по-лошо и от вчерашното ми поведение. Ние ще се оженим.
Тя зяпна.
— При нормални обстоятелства бихме изчакали една година — заяви той. Погледът му я пронизваше. — Но тъй като е възможно да очакваме дете, ще се оженим веднага. Ще говоря с баща ти, когато се върне.
Никол беше смаяна. За момент всичко в главата й се завъртя, но макар и напълно неспособна да събере мислите си, беше разбрала едно: