Едно момче брои звездите
- Автор: Лундемис Менелаос
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. А. Коджаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Едно момче брои звездите». Краткое содержание книги:
Мельос развърза въжето от кръста си и легна да си отдъхне. Кучето потърси мишницата му, подуши я, легна до него и затвори блажено очи.
От тоя ден то му стана роб. Само смъртта вече можеше да ги раздели. Бальос не беше неблагодарен приятел. Скоро свикна да изпълнява службата на помощник. Докато Мельос четеше под крушата, кучето пазеше кравите… и горко им, ако направеха някоя пакост! Ако се опитваха да се доближат до посевите, кучето се нахвърляше като пъдар срещу тях и ги връщаше назад.
Глава трета
Когато настъпи септември, Мельос се зае да обмисли всичко. Значи имаме: за книги… толкова, за записване… толкова… остават ни още… толкова… Я да прибавим и за наем… Я и за храна… Нищо не остава. Излизаше се на задънена улица. Посред годината пак щеше да закъса. А кой ще му се притече на помощ? Миналата година беше още жив бай му Анестис. Дядо Тодос сигурно е вече грохнал. А бог знае какво се е случило с приятеля му Битрос.
Не можеше така. Не, не — хиляди пъти не. Ще кажеш, че цяла година се губеше. Много й здраве. Не скърбеше ли за нея? — ще попиташ… Че как не… Но повече трябваше да скърби за себе си. Училищата не се сриват за година, нито пък буквите мухлясват. Това каза и Пердикопулос. Пердикопулос наистина беше мръсен и блуден син, както сам си казваше, ленивец, еша си нямаше, но каквото и да кажеш, познаваше света — правото си е право. Значи… какво значи? Въпросът беше ясен, нямаше повече нужда от умуване. Щеше да си продължи занаята: говедар. Слушай да ти кажа… — де да знаеш? — може би това щеше да му е за добро. Първо, щеше да си подсили кесията. Освен това щеше да сложи на гърба си най-после някаква по-свястна дреха, бе, брате!… Да му се не видяло! Че нали беше ученик от трети клас вече! И то в Смесената!… Я чакай! Какво ще рече впрочем това? „Какъв смисъл има това“, да се изразим като Пердикопулос. Я мирувай! „Сърце под камък“… „Малък си още за огъня на любовта“ (Пердикопулос). През тежките зимни дни, когато ветровете бръснеха тревата и ровът се засипваше със сняг, Мельос не излизаше на паша. Имаше опасност говедата да ядат сняг и да ги покоси дрисъкът. И затова всеки разумен стопанин си пазеше добичето и го хранеше в къщи. И ако нямаше ечемик или овес — нищо от това. Все ще се намереше малко слама или малко сухи царевичници.
През такива дни не само овчарите, но и всеки земеделец оставя ралото си и се свира в кафенето. Като кошери бръмчат кафенетата в такива дни. Играе се главно на „ксери“66. Но от време на време се чува и игра на табла или „кончина“. Тебеширът работи като автомат. „Курвулос — две напитки. Вересии шест. Сума осем. Канарьос Василакис три напитки, една на кума му Монахокоцис. Една подводница67. Три коняка, един липов и на сватанака Гифтогьорги — в брой три. Сума дванадесет“. Вечерта след училище отиваше и учителят да попрочете някой вестник. Тогава по-заможните от посетителите приближават столовете си до него, вадят броеници, за да убият времето си, и слушат какво пишат „вестниците“.
През една такава вечер даскалът, след като издуха добре носа си, им каза, „тук пише, че Индия била пострадала от наводнения. Населението било измъчвано от глад и епидемия.“68
Един от стопаните го хвана „благоговейно“ за ръката.
— Даскале… — каза му той. — Прости на бедните ни умове. Но какво са се заредили една след друга тези еднакви думи? „Какво означава това“? (Пердикопулос.)
Учителят остана много доволен от въпроса.
— Поздравявам те, кир Маникарос… — каза му той, — ти си любознателен човек. Тези думи не означават едно и също нещо. Едната значи епидемия, а другата — глад.
— Бре, как се изложих! Ами как ще ги различаваме, даскале?
— По правописа, кир Маникарос.
— Тоест? Коя от двете означава епитимия69, даскале?
— Не епитимия, а епидемия… което значи болест.
— Тъй ли? Че как ще ги различавам?
— Думата, която означава епидемия, се пише с йота.
Всички останаха със зяпнали уста. Я виж ти каква мъдрост притежавал този даскал!
В този момент отстрани се чу един тъничък глас.
— Не е вярно!… — рече той тихо.
Всички се извърнаха и погледнаха разсърдени. Учителят се стресна и очилата му паднаха.
— Кой е този? — запита той като попарен.
— Прости му, даскале… то е по рождение такова, да никне там, дето не го сееш. Пукни, бе!… Я виж ти! Ти ще учиш на четмо и писмо даскала! Виж ти сурат!
— Но кой е това? — запита отново учителят учудено. — Никога не съм го виждал.
66
Ксери — игра с карти, трупаница. Б.пр.
67
Подводница — бяло сладко. Б.пр.
68
На гръцки „глад“ и „епидемия“ е „лимос“. Различават се по правописа. Б.пр.
69
Епитимия — наказание заради нарушение на църковните канони, налагано от духовния наставник по време на изповед — или многократно изричане на молитви, или по-строг пост, или поклони до земята пред икона и др.; смисълът на епитимията е да излекува душата по пътя на нейното спасение. Бел. ladyofthesea.