Едно момче брои звездите
- Автор: Лундемис Менелаос
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. А. Коджаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Едно момче брои звездите». Краткое содержание книги:
— Колко си откраднал? — запита той Мельос.
Нито добър ден, нито нищо. Веднага „колко си откраднал“. Бальос се сви край своя приятел. — „Не се страхувай“ — каза му Мельос.
Пъдарят носеше чепата сопа, с която би утрепал и кон.
— Няма ли да отговориш?
— Не…
Сложи сопата си под мишница, приклекна и затарашува в торбата му. Мельос го гледаше мълчаливо и някак си много презрително.
— Хм!… — рече пъдарят. — Зная защо не си откраднал… Ха-ха! Видял си брат ми, който пази там горе, на пъдарницата, нали?
— Пази ли? — рече Мельос.
— Пази, разбира се, че какво прави!
— За първи път виждам сламен човек да пази.
— Сламен ли?
Пъдарят внезапно доби много нещастен вид. Пусна сопата си, свали смутен калпака си и избърса с опакото му изпотеното си чело. После простря несръчно ръката си да погали кучето. То се наежи.
— Хапе ли? — запита той.
— Не.
— Ами че тогава какво влачиш след себе си такава страхлива гад?
Мельос не отговори. Смущението на пъдаря все повече нарастваше.
— Добре де… — започна той отново. — Аз просто съм объркан. Как успя така бързо да усетиш, че „брат“ ми е сламен?
— Бальос отиде нататък… — рече Мельос.
— Това ли е Бальос? — запита пъдарят.
— Да.
Полека-лека човекът почна да се успокоява.
— А, тъй значи… — рече той. — Тъй значи. Ако не беше с тебе Бальос, значи нямаше да подушиш, че е сламен, нали? Тъй ли?
— Тъй.
Човекът се успокои напълно.
— Изяж си сиренцето… — рече му той. — Ако ожаднееш… виж!
Пъдарят посочи със сопата си едно дърво, което се зеленееше сред царевиците.
— … Иди там и пий вода, колкото искаш. Оттам се разхлаждам и аз. Много е лека. Ако някой ти каже нещо, кажи, че аз ти казах.
Пъдарят повлече сопата си като детско конче и влезе в бостана. Мельос прибра торбичката си и вървейки покрай ручея, се запъти към дървото. Бальос, щом видеше някое по-голямо царевично стебло, спираше за малко и го поливаше. В една глъбянка откри и малко вода и шумно залочи. След малко стигнаха при извора.
Водата бликаше от стеблото на едно дърво и се изливаше в една яма, бълбукайки като дете, което примира от смях. Малко по-нататък тихо, без да пуши, гореше огън. Мельос утоли жаждата си, после се облегна на дървото и се вслуша отново в смеха на водата. Царевиците наоколо си играеха, като се блъскаха една о друга. Чу се шум от разместени царевични листа и там наблизо се появи пъдарят. Той беше усмихнат. Хвърли пет-шест царевици пред краката на Мельос, после пъхна ръка в пазвата си и извади оттам два жълти пъпеша. Въздухът се изпълни с благоухание.
— Дойдох да те нагостя… — каза му той. — Не гледай, че са малки… Като мед са.
Постави ги като топки близначета до самото дърво и се зае с обелването на царевиците.
— Честен човек си… — рече му той. — Въпреки че си момченце още. Закъде със здраве?
— За училище.
— А!… Значи си тръгнал, така да се каже, да се жениш. Но… не си ли малко нещо подранил?
— Аз отивам да се уча… — отговори Мельос някак си засегнат.
— Хайде, хайде, не крий! И момичета, и момчета всички сте от един дол дренки! Не ме занасяй! Нима приличам на кутре?
— Вземи си пъпешите!… — каза му Мельос. — Аз отивам да се уча. На ти и царевиците, яж си ги ти! Хайде, Бальос!
Пъдарят го хвана за ръка.
— А бе! — каза му той. — Я виж ти!… Добре де… нито да се пошегува може човек с тебе? Брей… Я седни долу. Нарочно ти казах тъй. Ами че то се вижда, че отиваш да се учиш. Няма нужда и да ми го кажеш. Еее, то се вижда отдалече… Нали е така, бе, Бальос? Ето и кучето ти казва същото.
Бальос погледна приятеля си в очите. Съгласиха се и двамата. Пръв седна Мельос, а после и кучето. Цял час останаха там и прекараха много приятно. Ту ядяха, ту приказваха. Накрая се разделиха като стари приятели. В момента, когато си подаваха ръка, пъдарят посочи кучето.
— Просто в сърцето ми влезе… — каза той на Мельос — макар че е страхливо. Обикнах го. Би ли ми го дал?
— Няма да остане — каза му Мельос, галейки ушите на приятеля си. — Ще избяга. Ще дойде да ме намери.
— Ще го вържа.
— Тогава то ще умре.
— Имаш право… — каза замислено пъдарят. — Хайде на добър час.
По шосето минаваше една каруца. Пъдарят й направи знак със сопата си да спре.