Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
След установяването на сигурна връзка трафикът потече. Йерихон настояваше той да „слага цената“ на всяка доставена информация, която искаше Тел Авив, и след превеждане на парите информацията да бъде изпратена. Той назова една много дискретна банка във Виена — Винклербанк; на „Балгасе“, пресечка на Францисканерплац, и даде номера на сметката.
Тел Авив се съгласи и веднага провери банката. Беше малка, свръхдискретна и практически непроницаема. Очевидно в нея съществуваше такъв номер на сметка, защото първият превод от двайсет хиляди долара от Тел Авив не бе върнат от банката с някакви въпроси.
Мосад предложи на Йерихон да се разкрие „за своя собствена сигурност. Защото, ако нещо се случи, приятелите му на Запад биха могли да му помогнат“. Йерихон категорично отказа; дори стигна по-далеч. Ако бъде направен опит да се наблюдават тайниците, да се влезе във връзка с него по други начини, или в случай че парите не пристигнат, той незабавно ще изчезне.
Мосад се съгласи, но въпреки това опита други начини. Бяха разработени психопортрети, почеркът му беше изучен, бяха изготвени списъци на видни иракчани. Специалистите стигнаха до заключението, че Йерихон е на средна възраст, със средно образование, вероятно знае малко английски и е военен или военизиран.
— На това описание отговаря половината от скапания Команден съвет, първите петдесет души в партията Баас и кой ли още не — изръмжа Коби Дрор.
Алфонсо Бенс Монкада работи с Йерихон в продължение на две години и продуктът беше двайсет и четири каратово злато. Информацията му засягаше политиката, конвенционалното въоръжение, военния прогрес, промените в командването, доставките на оръжие, ракети, газ, бактериологично оръжие и два опита за преврат срещу Саддам Хюсейн. Йерихон се проявяваше колебливо само по отношение на напредъка на Ирак в областта на ядрените оръжия. Разбира се, че непрекъснато го питаха. Проектът бил дълбоко засекретен и известен само на иракския Робърт Опенхаймер — името на физика беше д-р Джаафар Ал-Джаафар. Да настоява твърде много, би означавало да го разкрият, съобщи той.
През есента на 1989-а той съобщи на Тел Авив, че Джери Бул е заподозрян и е под наблюдение в Брюксел от екип на иракския Мухабарат. Мосад, който по онова време използваше Бул като друг източник на сведения за развитието на иракската ядрена програма, се опита да го предупреди колкото е възможно по-дискретно. Нямаше как да му кажат в лицето онова, което знаеха — това би означавало да му разкрият, че имат високопоставен човек в Багдад, а няма централа в света, която ще си проиграе картите по този начин.
Затова катсата, който ръководеше брюкселското бюро, накара хората си да проникнат на няколко пъти в апартамента на Бул и да оставят косвени съобщения, като пренавият видеолентата, разместят чашите за вино, оставят прозореца на терасата отворен, дори като сложат дълъг женски косъм на възглавницата му.
Ученият балистик наистина се разтревожи, но не достатъчно. За съжаление съобщението на Йерихон за намерението да бъде ликвидиран Бул пристигна твърде късно. Покушението бе вече извършено.
Информацията от Йерихон даде на Мосад почти пълна картина за състоянието на Ирак по време на подготовката за нахлуването в Кувейт през 1990-а. Данните за оръжията за масово унищожение на Саддам само потвърдиха и допълниха снимковата информация, която им беше предал Джонатан Полард, вече осъден на доживотен затвор.
Имайки предвид, че щом Мосад знае, значи и Америка би трябвало да знае, те очакваха, че тя ще реагира. Но докато химическата, ядрената и бактериологична подготовка на Ирак напредваше, Западът си мълчеше, затова и Тел Авив не се обаждаше.
До август 1990-а Мосад бе превел два милиона долара в шифрованата сметка на Йерихон във Виена. Скъпо взимаше, но беше добър, затова Тел Авив смяташе, че си струва парите. После дойде нахлуването в Кувейт и се случи непредвиденото. Обединените нации, приели резолюцията си от 2 август, с която призоваваха Ирак да се изтегли незабавно, сметнаха, че не могат да продължават да подкрепят Саддам, поддържайки присъствие в Багдад. Най-неочаквано на 7 август Икономическата комисия за Западна Азия беше закрита и дипломатите от нея отзовани.
Бенс Монкада успя да направи едно последно нещо. Той остави съобщение на Йерихон, че напуска страната и връзката се прекъсва. Но е възможно да се върне и Йерихон трябва да продължава да следи местата за знаците с тебешир. И замина. В Лондон разпитаха надълго и нашироко младия чилиец и така Давид Шарон разбра всичко, което можеше да се узнае.
Затова Коби Дрор успя така лесно да излъже Чип Барбър. По онова време се знаеше, че той не разполага с човек в Багдад. Би било неприятно да признае, че не е открил името на предателя, а сега бе изгубил и връзка с него. Все пак, както Сами Гершон даде да се разбере, ако някога американците откриеха… Ако можеше да знае предварително как ще се развият събитията, сигурно щеше да спомене за Йерихон.