През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— Защото се шегуваше.
— С кого?
— С чужденеца.
— Роднина ли е на господаря?
— Не, тя е слугиня.
— Откъде е?
— От едно село наблизо.
— Има ли близки?
— Да, майка.
— И той се осмелява да заповядва да я бият само защото е била любезна с един чужденец?
Тази тема, която на друго място би била особено деликатна, тук не беше на особена почит. Впрочем момичето моментално се бе скрило зад намиращата се наблизо врата.
— Да, нищо друго не е направила — отговори човекът. — Господарят е много строг, а тази сутрин бе страшно разлютен.
В този момент стопанинът отново се появи на двора. В ръцете му имаше дълга турска пушка. Говорът му се бе възвърнал, защото още отдалеч пронизително извика:
— Сега ще си разчистим сметките, кучи сине! Той вдигна пушката и се прицели в мен. Жена му беше излязла от къщата зад него. Тя извика от страх и посегна към пушката.
— Какво ще правиш? — хленчеше тя. — Да не искаш да го убиеш?
— Млъкни! Махай се! — отговори той и така я блъсна, че тя падна на земята.
От това дулото на пушката му се отклони от посоката. Аз също вдигнах оръжието и се прицелих, доколкото бе възможно при бързината, с която трябваше да се действа. Не исках да го наранявам, макар да виждах твърдата му решимост да ме застреля. Моят изстрел изпревари неговия. Той извика и изпусна пушката. Както после се разбра, добре се бях прицелил. Куршумът е щял да го улучи точно под носа, но се бе ударил в затвора на пушката му. Иначе нищо не му се бе случило освен това, че прикладът силно го бе ударил по лицето, а ръцете го боляха от отскачането му. Мяташе се насам-натам, като ругаеше и ревеше:
— Видяхте ли, че стреля по мен? Той е убиец. Хванете го, заловете го, арестувайте го!
Взе счупената пушка от земята и се хвърли към мен, готвейки се за удар.
— Назад! — предупредих го аз. — Иначе пак ще стрелям!
— Да стреляш два пъти? Опитай се! — подигра се той. Пушката му беше само с една цев. Наистина той не би могъл да произведе втори изстрел и смяташе, че и аз се намирам в същото положение. Натиснах спусъка втори път, като се целех по дулото на неговото оръжие, и то отново изхвърча от ръцете му. А веднага след това стрелях още два пъти, разбира се, във въздуха. Той отново се канеше да проклина, но ругатнята застина на устните му. Ужасен, той стоеше с отворена уста.
— Бир тутсак шейтани (Дяволска пушка) — успя да каже той накрая.
— Съхърбаз дър; сихи бу. (Вълшебна е; това е магьосничество!) — извикаха останалите.
Продължих да държа пушката готова за стрелба, но не казах нищо. Той вдигна своята от земята, огледа я и рече:
— Аиб дър, бозулмуш дър! (Позор, съсипана е!)
— Засега само с оръжието ти е свършено — отговорих аз. — Нарочно се целих по пушката ти, а не по теб. Но ако направиш още нещо, повече няма да те щадя и ще бъдеш загубен, защото тогава ще стрелям по теб!
— Да не си посмял! — каза той заплашително.
— Защо не? Ти излезе срещу мен с оръжие. Бях в състояние на самоотбрана и с пълно право можех да те застрелям.
— Ти искаше да ме застреляш и случайно уцели пушката. Никой не би твърдял, че е искал да уцели затвора на пушката ми при положение, че е била до лицето ми на прицел!
— Сигурно още не си виждал добър стрелец?
— А преди това ме би. Знаеш ли какво означава това? Никой не би ме упрекнал, ако те застрелям по тази причина. Такъв позор може да се измие само с кръв.
— А кой ще измие позора от честта на момичето, което си наредил да набият?
— Може ли една слугиня да има чест? — отвърна той с язвителен смях. — И какво те е грижа теб? Мога да наказвам слугите си, както ми харесва!
Според обичаите по онези места всъщност той беше напълно прав. Не можех обаче да се оставя да ме опровергаят с думи. Щом веднъж бях започнал, трябваше да продължа. Затова отговорих:
— Не позволявам в мое присъствие да се вършат зверства. А теб ударих с камшика, защото наруши правилата на учтивостта, която ми дължиш. На такива обиди отговарям винаги с камшик. Така съм свикнал.
— Какъв господар си ти всъщност? Каква конска опашка ти е подарил падишахът? Веднага ще наредя да проверят. — Той се обърна към ратаите и продължи: — Предупреждавам ви да не го пускате да си отиде. Веднага се връщам!
— Отиваш да доведеш кехаята ли? — попитах аз.
— Да. Ще те предам на съдията по углавните престъпления. Той ще ти покаже какви хубави стаи има в затвора.
— Добре, доведи кехаята! Ще почакам с удоволствие и не е необходимо да караш хората си да ме пазят. Ако реша да си тръгна, те няма да могат да ме спрат. Но ще остана, за да ти докажа, че ти самият си на път за затвора.