През дебрите на Балкана

Облечена беше само с пола. Беше обърната и вързана с лице към стълбата, а голият й гръб бе изложен на ударите на камшика, с който единият от двамата мъже замахваше за трети път. Преди още да успее да я удари, аз го измъкнах от ръката му.

По гърба на провинилата се жена се виждаха две широки, кървави резки, които скоро щяха да се подуят. Хазяинът стоеше наблизо с физиономия на законодател, наслаждаващ се на покорността, с която се изпълняват заповедите му. Той пристъпи към мен и протегна ръка за камшика, като ми изкрещя:

— Човече, какво си въобразяваш? Дай камшика! Той е мой, а не твой!

Бях много ядосан от позорния начин, по който наказваха жената. Каквото и да беше направила, не можеха да я бият така в мое присъствие. Чувствах, че лицето ми е пламнало от гняв, и повишавайки тон, казах на гостилничаря:

— Какво е направило момичето?

— Не те засяга! — отвърна той сепнато.

— Охо! Да не би да ти е дъщеря!

— Какво само питаш! Дай камшика, иначе ти самият ще го опиташ!

— Какво? Аз ли, негоднико? Камшика? Ето ти отговора ми! Така го ударих по гърба, че той моментално се сви, но веднага се хвърли срещу мен, и то с такава сила, че се просна на земята, защото аз отскочих встрани.

— Не ме докосвай, защото иначе ще те ударя с камшика през лицето! — заплаших го аз.

Въпреки това, като се изправи, той отново се нахвърли срещу мен. Този път обаче аз не се отместих, а вдигнах десния си крак и го посрещнах с ритник в коремната област. Но в тази поза трябва да се стои особено стабилно и леко наведен напред, защото иначе самият ти падаш. Той отново се строполи в мръсотията на калта, но се отказа повече да налита, защото с мъка се изправи. Опита се да каже нещо, но се чу само задъхано скимтене и закуцука към къщата, без дори да ме погледне.

Но и това ми стигаше. Беше по-лошо дори ако беше изрекъл най-страшни заплахи. Отидох при жребеца си, взех карабината и се върнах до стълбата. Първо се огледах дали от някой от прозорците не би могъл да ме улучи някой куршум. Нямаше такава опасност. Застанах така, че между мен и вратата винаги да има някой от мъжете.

— Развържете я! — заповядах аз на ратаите.

Вече ми беше направило впечатление, че и пръста си не бяха помръднали да помогнат на господаря си. Те веднага се подчиниха.

— Облечете я!

Битото момиче едва движеше ръцете си, толкова здраво бе вързана, а я боляха и подутините по гърба.

— Защо я бихте? — попитах аз.

Наоколо стояха три момичета и четирима мъже, един от друг с по-мрачни физиономии.

— Господарят заповяда — отговори единият.

— Защо?