Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Но тази вечер Кубрат постоя сред стаята, погледна небето, което чернееше през прозорчето, а навън се виждаше синьо, и като въздъхна, рече на Ван Фу:
— Повели да вдигнат походната ми шатра сред двора.
И Кубрат, без да среща погледа на Ван Фу, с наведена глава мина край него и заслиза по стълбището.
9.
Кубрат се събуди посред нощ, ала не отвори очи и не се опита да заспи отново. А лежеше както винаги по гръб, с отпуснати край тялото ръце и не подлагаше нищо под главата си. Лежеше направо на земята, върху овча кожа и се завиваше с друга кожа. Тялото му все още спеше, а с него спяха болежките му, та Кубрат мислеше тихо и бавно, за да не ги събуди. Остави само ушите си за миг да се отворят към света, та долови равномерното притаено дишане на Аспарух, който спеше на две крачки от него.
Колко пъти се беше будил така Кубрат и колко пъти беше успявал да остави тялото си да спи, а умът да свети едва-едва като въглен, посипан с пепел? Евреинът би пресметнал и би казал, че Кубрат е спал вече, кажи-речи, тридесет хиляди нощи. И много отдавна Кубрат беше се научил да потъва в този странен полусън, когато будува само мисълта му.
А някъде в раменете му засвети болка и той не се опита да я угаси, но бавно я поведе надолу по ръката си, докато тя стигна до пръстите. И с леко трепване на пръстите, като че ли пропъждаше светулка, Кубрат изпрати болката в топлия мрак около себе си.
И усещаше тялото си като направено от светъл въздух. Да, леко като облак и светло като сияние лежеше тялото му над земята и той не усещаше допира на земята. И най-важното беше, че не усещаше теглото си. И още по-важно беше, че откак за пръв път преди шестдесет години потъна в този полусън, този светъл облак на ума му и тялото му не се промени. Хората, които влизаха преди шестдесет години в шатрата му, виждаха лицето на заспалия Кубрат — и то беше като сегашното лице на Аспарух, гладко и безметежно лице. Ако сега влезеше някой, той щеше да види лицето на старец, набраздено от премеждия и белези. Но самият Кубрат усещаше винаги едно и също опиянение, лекота и замайване, като че ли кръвта му беше светло вино, за което беше все едно дали ще го налееш в изтъркан мех, или в бъчва от току-що издялано дърво. Понякога Кубрат мислеше, че това, което не се изменя, това е неговият безсмъртен дух, който един ден ще се вдигне над старото му тяло и той — Кубрат, ще изпита същата омая някъде в небето или понесен от вятъра в степта. Но понякога с болка в сърцето помисляше, че този светъл облак, наречен Кубрат, ще се стопи и ще изчезне в небето и вятъра.
Така лежеше в мрака Кубрат, хан на всички болгари — без години, без власт, без да мисли какъв е и къде е, унесен в щастието да си жив и в щастието до тебе да диша синът ти. И не искаше да се събуди, не искаше да дойде този ден, който трябваше да дойде. Не искаше да вземе решение, да променя съдбата на други хора, не искаше дори да вдигне ръката си.
Но дълбоко в ума му, дълбоко в небето на унеса му полека слизаше и залязваше луната и звездите избледняваха.
А изтокът сивееше, защото идваше новият ден.
10.
И когато новият ден започна, Кубрат поиска да удължи това сладко усещане на лекота и унес. Затова отиде да се окъпе в каменната къпалия, която Ван Фу беше изградил в Жълтия дворец.
Иначе всяка сутрин и ако можеше — всяка вечер, Кубрат се къпеше в коженото корито, което, сгънато в малък вързоп, вървеше подир Кубрат и на лов, и в поход. И наричаха коженото корито още и „ладията“, защото то не само можеше да носи вода, ами ако трябва, се носеше по водата.
И тогава при голия Кубрат влизаше Ак Йола, и докато Кубрат се къпеше, Ак Йола му разказваше какво е научил от своите съгледвачи. Защото Ак Йола беше баща на ушите и очите, та по волята на Ак Йола хиляди монаси, просяци и търговци притискаха до гърдите си медната пластинка с тамгата на Кубрат. Да, както жребците и кобилите на Кубрат носеха върху кожата си, изгорен с нажежено желязо, знака на Кубрат — а той беше подкова, пресечена със стрела, така и съгледвачите носеха същия знак, издълбан върху мед. И този знак им отваряше ръката, окото и ухото на Ак Йола. Рядко с Ак Йола при Кубрат идваха и четиримата съветници, ако имаше да се чуе нещо важно, което се е случило някъде по света. Още по-рядко в шатрата за къпане въвеждаха уловени чужди съгледвачи или престъпници, но щом видеха голото мършаво тяло на хана да се гъне под синьо-зелената вода, все едно, че бяха видели скелета на смъртта, защото те отнасяха със себе си този спомен в гроба.