Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
А Кубрат беседваше с Ак Йола, когато се къпеше, не защото искаше да не губи време, ами защото водата беше свещената кръв на небето и земята, та тази вода и пречистваше, и свидетелстваше, че сърцето и ръцете на Кубрат са чисти, макар да праща на мъки и дори да убива.
Защото — като помислиш, какво съединява небето, което е горе, със земята, която е долу? Само светлината и водата. Но светлината не се връща, а водата се качва и слиза нагоре и надолу. И тъй като само небето и земята още от древни времена са придобили единство — та затова небето е чисто, а земята е спокойна, то истинската вода, небесната и земна кръв, винаги е чиста и спокойна. И тя няма цвят, нито мирис, и не е като нашата кръв, която гние и се вмирисва. И във водата човек олеква и сякаш лети, та се оприличава на боговете. Но небето и земята, които са постигнали единство, не притежават човечност. Те се отнасят към всички неща — и към човека — като към жертвено куче. Затова ханът, който съди с вода вместо кръв, също няма човечност, а само мъдрост.
И Кубрат, свит в кожената ладия, поливаше главата си с котела, в който Ак Йола хвърляше чисти нагорещени камъни, и през водните струи произнасяше присъди или раздаваше награди. И Ак Йола, по-мършав и от Кубрат, също не приличаше на обикновен човек, а на пратеник на небето, постигнал единството, но лишен от човечност.
В този ден, като видя Ак Йола, застанал пред вратата на къпалнята в Жълтия дворец, Кубрат с поклащане на глава му даде да разбере, че тази сутрин не желае да го изслуша. И Ак Йола се отдръпна от пътя му, и Кубрат затвори вратата след себе си. А водата в къпалнята беше топла и светлосиня, защото светлосини плочки обличаха мраморните стени. И над водата димеше лека пара.
Ала напразно Кубрат се мъчеше да се отпусне в топлата вода и да се потопи в оня странен унес между бденето и съня. И Кубрат си мислеше за Ак Йола и за хилядите утрини, в които беше си играл на бог, и обливан от вода, раздаваше смърт или живот. Защото може би небето и земята бяха постигнали единство, но той — Кубрат, имаше син, когато обичаше. А както се знае, да постигнеш единство, означаваше да не обичаш никого.
И Кубрат излезе от водата, та бързо се облече. И като се нарече размекнат старец, изпъна чертите на лицето си като тетива на лък и се приготви да посрещне деня, който идеше.
11.
На сутринта отново заваля.
И докато Кубрат се къпеше в двореца, жрецът намери Аспарух в шатрата и му каза:
— Ела с мене.
Жрецът и Аспарух излязоха на двора, където десетина голи до кръста войници чистеха ризници под проливния дъжд. И понеже всичките бяха млади, радваха се на дъжда и на струите, които течаха по силните им млади тела. И само често бършеха очите си, за да виждат по-добре. А ги гледаше стар кисел десетник, който покриваше главата си с щит.
И младите войници слагаха ризниците в делви, пълни с чист речен пясък, и бъркаха с дебели палки в делвата, като месеха ризниците с пясъка, сякаш биеха гъст кумис. А когато изсипеха делвата, ето — пясъкът лягаше на черна купчинка и полуголият войник вдигаше на палката бляскавата ризница, та я подаваше на стария десетник. И десетникът с една ръка държеше щита на главата си, а с другата протегната ръка държеше ризницата по-далеч от очите си, защото виждаше добре само надалеч. Чиста и светла, ризницата висеше в ръката му като току-що убита сребърна птица. И от ризницата се стичаха сребърни капки, като че тя се топеше.
Жрецът излезе на дъжда и каза на Аспарух:
— Ела.
И му показа сивата гранитна плоча, висока човешки ръст, която беше облегната на зида и сребърна вода се стичаше и пълнеше издълбаните руни. Това не беше надгробна плоча, а само списък на оръжието, което се пазеше в подземието на Жълтото градище. И жрецът каза на Аспарух:
— Чети.
И Аспарух прочете и каза:
— Зитко ичиргу боилът има меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854. Юк боилът има верижни ризници 26, люспести ризници 26 и шлемове 102. Бири багаинът има верижни ризници 22 и шлемове 54.
И като го прочете, погледна жреца. А той му каза:
— Искам да преброиш всички ризници и шлемове.