Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
На телефонния ми секретар имаше четири съобщения. Не ги бях проверила, тъй като се страхувах, че са от Джо. Подозирах, че всъщност никой от нас не беше готов за брак. Но вместо да погледнем истината в очите, винаги намирахме начин да създаваме напрежение във връзката си. Не говорехме за важни неща като деца и професии, а всеки отстояваше мнението си с крясъци.
Може би моментът не бе подходящ за женитба. Не исках да съм ловец на престъпници до края на живота си, но пък и нямах желание да се превърна в домакиня толкова рано. А и хич не ми се искаше да се омъжвам за човек, който ми поставяше ултиматуми.
Вероятно и Джо трябваше да реши какво точно иска от бъдещата си съпруга. Беше отгледан в традиционно италианско семейство с майка домакиня и властен баща. Ако и Джо искаше жена, която да се впише в този модел, аз определено не бях подходящата. Възможно е някой ден да си остана вкъщи и да гледам деца, но винаги ще се опитвам да полетя от покрива на гаража. Просто съм си такава.
„Е, Русокоске, прояви малко смелост — казах си. — Ти си новата и по-добра Стефани. Провери си съобщенията. Бъди безстрашна.“
Пуснах първото съобщение. Беше от майка ми.
— Стефани? Майка ти е. Имам чудесно печено за довечера. И малки кокосови кексчета за десерт. С шоколадови пръчици по тях. Момичетата обичат кексчета.
Второто съобщение бе ново напомняне от страна на булчинския магазин, че роклята ме очаква.
Третото беше от Рейнджъра. Нова информация за смахнатите сестри. Кристина се появила в болницата полужива. Всички кости на ръката й били счупени. София смазала ръката й с чук за пържоли, за да я извади от белезниците. Кристина не могла да изтърпи болката и се предала, но София беше още на свобода.
Четвъртото беше от Вини. Обвиненията срещу Мелвин Бейлър били свалени и той си купил еднопосочен билет до Аризона. Очевидно бившата му жена станала свидетел на бясното му нападение върху мизерната му кола и се уплашила. След като можел да се отнесе така със собствената си кола, не се знаело каква ще е следващата му постъпка. Затова жена му накарала майка си да оттегли обвиненията и си уредила финансовите проблеми с Мелвин. Понякога не е лошо да си луд.
Това бяха всички съобщения. Нито едно от Морели. Странно е как разсъждаваме ние жените. Сега бях бясна, защото Джо не ме беше потърсил.
Казах на мама, че ще се появя за вечеря. После съобщих на Тина, че се отказвам от роклята. След като затворих телефона, се почувствах с десет килограма по-лека. Откаченяка и Дуги бяха добре. Баба също. Аз бях блондинка и нямах булчинска рокля. Ако не брояхме проблемите с Морели, животът ми беше чудесен.
Дремнах малко преди да се отправя към нашите. Когато се събудих, с косата ми бе станало нещо странно, затова взех бърз душ. След като се измих и изсуших наистина заприличах на Арт Гарфънкъл. Имах дори по-смахнат вид от него. Косата ми сякаш бе експлодирала.
— Не ми пука — казах на отражението си в огледалото. — Аз съм новата и по-добра Стефани.
Долна лъжа, разбира се. Утехата на момичетата от Джърси.
Обух чифт нови черни джинси, черни ботуши и червена блуза с къси ръкави. Влязох във всекидневната и открих Бени и Зиги настанени удобно на канапето.
— Чухме душа и решихме да не те безпокоим — обясни Бени.
— Да — добави Зиги. — И трябва да си оправиш веригата. Не се знае кой може да реши да влезе тук.
— Току-що бяхме на погребението на Луи Ди. Чухме как си освободила малкия педал и приятеля му. София е постъпила ужасно.
— Тя си беше луда още когато Луи бе жив — каза Зиги.
— Никой разумен човек не би посмял да й обърне гръб. Тя не разсъждава трезво.
— Искаме да предадеш много поздрави на Рейнджъра от нас. Надяваме се, че ръката му е по-добре.
— Луи със сърцето си ли беше погребан? — попитах.
— Да. Роналд го занесъл направо на погребалния агент, който го сложил в гърдите му и го зашил. Беше си като чисто нов. После Роналд придружил катафалката до Трентън за погребението днес.
— Без София?
— Беше оставила цветя на гроба, но не дойде на церемонията — отговори Зиги и поклати глава. — Присъстваха адски много полицаи. Нарушиха спокойствието на опечалените.
— Предполагам, че още търсиш Чучи — смени темата Бени. — Трябва да внимаваш с него. Той е малко… — Бени завъртя пръст около ухото си, за да ми покаже, че Еди е превъртял. — Е, не е като София все пак. Чучи има добро сърце.
— Всичко е заради удара му и стреса — добави Зиги. — Човек не трябва да подценява стреса. Ако имаш нужда от помощ с Чучи, обади ни се. Може пък ние да успеем да направим нещо.