Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Трудно е да се почувстваш възрастен човек, когато нищо в кухнята на майка ти не се променя. Струва ти се, че времето е спряло. Влизам в кухнята и искам нарязани на триъгълничета сандвичи.
— Никога ли не ти писва от живота ти? — попитах мама. — Не ти ли се иска понякога да направиш нещо ново?
— Имаш предвид да се кача в колата и да карам, докато стигна до Тихия океан? Или да взривя тази кухня? Или да се разведа с баща ти и да се омъжа за Том Джоунс? Не. Никога не си мисля за тези неща.
Тя махна капака на подноса с кексчета и се вторачи в тях. Половината бяха шоколадови с бяла глазура, останалите — жълти с шоколадова глазура. Върху бялата глазура имаше шарени захарни пръчици. Мама промърмори нещо, което звучеше като „шибани кексчета“.
— Какво? — попитах. — Не те чух.
— Не съм казвала нищо. Отивай и сядай.
— Надявах се да ме закараш до погребалното бюро — каза ми баба. — Ръсти Кухарчек е изложен при Стива. Ходих на училище с него. Поклонението ще бъде чудесно.
Нямах никаква друга работа.
— Разбира се — отговорих й, — но ще трябва да обуеш панталон. Аз съм с харлито.
— С харли? Откога имаш харли? — поинтересува се баба.
— Имах проблеми с колата, затова Вини ми даде назаем мотора.
— Няма да возиш баба си на мотор — скара ми се мама. — Ще падне и ще се убие.
Баща ми мъдро не каза нищо.
— Няма да има проблеми — успокоих я. — Имам резервна каска.
— Ти си отговорна — продължи да недоволства мама. — Ако нещо се случи с нея, ти ще я посещаваш в старческия дом.
— Вероятно и аз бих могла да си купя мотор — замисли се баба. — Когато ти вземат книжката, това означава ли, че нямаш право да караш и мотор?
— Да! — извикахме всички задружно.
Никой не искаше баба отново на пътя.
Мери Алис си ядеше вечерята забола нос в чинията си, тъй като конете нямат ръце. Когато вдигна глава, лицето й беше покрито с пюре и сос.
— Какво е лесбийка? — попита тя.
Всички замръзнахме.
— Момичета, които имат за гаджета момичета вместо момчета — отговори баба.
Анджи се протегна към млякото си.
— Смята се, че хомосексуалността се дължи на анормална хромозома.
— Тъкмо се канех да го кажа — оправда се баба.
— Ами конете? — попита Мери Алис. — Има ли коне лесбийки?
Спогледахме се зашеметени. Скочих от стола.
— Кой иска кексче?
Глава 15
Обикновено баба се издокарва за вечерните поклонения. Предпочита елегантни черни обувки с ток и съблазнителни поли, в случай че присъства някое бодро старче. Този път обаче, в чест на мотора, носеше панталон и маратонки.
— Имам нужда от рокерски дрехи — заяви баба. — Днес си получих пенсията и утре сутрин ще отида на пазар, след като вече имаме харли.
Яхнах мотора, а баща ми помогна на баба да се качи зад мен. Завъртях ключа, моторът заръмжа и ауспусите започнаха да вибрират.
— Готова ли си? — извиках на баба.
— Готова съм — изкрещя тя в отговор.
Профучах направо по улица „Рузвелт“ и след секунди паркирах пред погребалното бюро на Стива.
Помогнах на баба да слезе и да си свали каската. Тя се отдръпна от мотора и си оправи дрехите.
— Разбирам защо хората харесват тези мотори — каза тя. — Наистина те събуждат там отдолу.
Ръсти Кухарчек беше в зала номер три, което показваше, че роднините му се бяха поскъпили за ковчега му. Зловещите смъртни случаи и мъртъвците, чиито роднини купуваха луксозни, махагонови и покрити с дърворезба легла за вечността, биваха излагани в зала номер едно.
Оставих баба при Ръсти и й обещах, че ще се върна при Стива след час и ще се срещнем до масата със закуски.
Беше хубава вечер и реших да повървя пеша. Тръгнах надолу по „Хамилтън“ и влязох в Бърг. Още не се беше стъмнило съвсем. След около месец хората щяха да седят на терасите по това време. Казах си, че се разхождам, за да се успокоя и да помисля, но не след дълго се отзовах пред къщата на Еди Дечуч и въобще не се чувствах спокойна. Бях раздразнена от неуспеха си да заловя беглеца.
Половината на Дечуч изглеждаше напълно изоставена, а в половината на Маргучи гърмеше телевизионно шоу. Измарширувах до вратата на госпожа Маргучи и почуках.
— Каква приятна изненада — възкликна тя, когато ме видя. — Чудех се как вървят нещата с теб и Чучи.
— Той все още е някъде навън — отговорих.
Анджела изцъка с език.
— Голям хитрец е.
— Виждала ли си го? Или да си чувала нещо в съседната половинка?
— Не, имам чувството, че е напуснал планетата. Нито веднъж не чух телефона му да звъни.