Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Вини спря срещу къщата на Въртележката.
— Сигурна ли си, че това е мястото? — попита той.
— Мери Маги каза, че веднъж била тук на купон, а описанието отговаряше на това на баба.
— О, Господи — изстена той. — Ще вляза с взлом в нечия къща само заради думите на някаква кечистка. И то не в коя да е къща, а в дома на Въртележката.
Вини подкара колата към края на улицата и паркира. Излязохме и тръгнахме към сградата. Застанахме за момент на тротоара, като оглеждахме съседните къщи и се ослушвахме за звуци, които да ни подскажат, че има хора и навън.
— На малките прозорчета долу има капаци — прошепнах на Вини. — И са затворени. Точно както баба ги описа.
— Добре — кимна Вини. — Влизаме. Ето възможностите. Объркали сме къщата и в този случай ще си имаме неприятности, задето сме изкарали акъла на някое невинно смотано семейство. Или пък сме уцелили мястото и Дечуч започва да стреля по нас.
— Радвам се, че ми обясни толкова подробно. Вече се чувствам много по-добре.
— Имаш ли план? — попита Вини.
— Да. Отиваш и звъниш на вратата, за да провериш дали вътре има някой. А аз те чакам тук в ролята на подкрепление.
— Аз пък имам по-добра идея. Защо не притичаш ти и не поемеш огъня върху себе си?
— В къщата не свети — посочих му. — Мисля, че вътре няма никой.
— Може да спят.
— Или пък да са мъртви.
— Е, това би било чудесно — ухили се Вини. — Мъртъвците не могат да стрелят.
Тръгнах по тревата.
— Да видим дали отзад свети.
— Напомни ми вече да не плащам гаранциите на разни старци. Човек не може да разчита на тях. Не разсъждават нормално. Забравят да си изпият хапчетата и в следващия момент тъпчат трупове в бараките си и отвличат стари дами.
— И отзад не свети — оповестих. — А сега какво? Добър ли си във влизането с взлом?
— Имам известен опит — отговори Вини, като отиде до задната врата и натисна бравата.
Заключено. Той се обърна към мен, погледна ме и се ухили.
— Фасулска работа.
— Можеш ли да отключиш?
— Не. Но мога да си пъхна ръката през дупката, където навремето е имало стъкло.
Приближих се. Наистина едно от стъклата на вратата бе свалено.
— Предполагам, че Дечуч си е загубил ключа — каза Вини.
Да бе! Като че ли въобще някога е имал ключ. Много хитро се бе сетил да използва празната къща на Въртележката.
Вини натисна дръжката отвътре и отвори вратата.
— Време е за купон — прошепна той.
Държах в ръката си фенер, а сърцето ми биеше ускорено. Е, не препускаше, но определено бе забързало ход.
Претърсихме горния етаж набързо и решихме, че никога не е бил обитаван от Дечуч. Кухнята беше неизползвана, хладилникът — изключен и отворен. Спалните, всекидневната и трапезарията бяха в идеален ред. Всяка възглавница си беше на мястото, а на масите имаше кристални вази, които очакваха да ги напълнят с цветя. Въртележката си живееше добре.
Благодарение на капаците на прозорците и тежките завеси имахме възможност да запалим лампите долу. Мястото отговаряше напълно на описанията на баба и Мери Маги. Страната на Тарзан. Дамаски с леопардови шарки и райета на зебри, а за да се объркаш напълно — тапети с екзотични птици, които живеят само в Южна и Централна Америка.
Хладилникът беше изключен и празен, но все още студен. Гардеробите и чекмеджетата бяха празни. Гъбата в сушилника за чинии беше още влажна.
— За малко сме го изпуснали — процеди Вини. — Изчезнал е и ми се струва, че не възнамерява да се връща.
Загасихме и тъкмо се канехме да си тръгнем, когато чухме вратата на гаража да се отваря. Стояхме в обзаведената част на мазето. Между нас и гаража имаше къс коридор и няколко стъпала. Вратата към гаража беше затворена. В пролуката под нея се появи светлина.
— Ох, мамка му! — прошепна Вини.
Вратата на гаража се отвори и Дечуч застана очертан от светлината. Влезе във фоайето, запали лампата в основата на стълбите и се вторачи право в нас. И тримата застинахме неподвижно като сърни в светлината на фарове. Това продължи няколко безкрайни секунди, после Дечуч загаси лампата и побягна по стълбите. Реших, че тича към предната врата на първия етаж, но той я подмина и се втурна в кухнята. Справяше се доста добре за годините си.
Двамата с Вини се хвърлихме след него нагоре по стълбите, като се блъскахме в тъмното. Стигнахме догоре и вдясно от себе си видях проблясване на оръжие. Бам! Дечуч стреляше по нас. Изпищях, проснах се на земята и затърсих прикритие.
— Агенти по съдебни гаранции! — изкрещя Вини. — Пусни оръжието, Дечуч, тъпо дърто копеле!