Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Еди отговори с нов изстрел. Чух нещо да пада и Вини да проклина ожесточено. После и той започна да стреля.
Седях свита зад канапето с ръце на главата. Вини и Дечуч стреляха сляпо в тъмнината. Вини имаше глок с четиринадесет патрона. Не знам с какво бе въоръжен Дечуч, но имах чувството, че чувам автоматична стрелба. Настъпи кратко затишие. Пълнителят на Вини изтрака на пода и в пистолета бе вкаран нов. Или поне си помислих, че Вини зарежда. Не можех да видя нищо, тъй като още се криех зад канапето.
Тишината бе по-оглушителна и от стрелбата. Подадох глава иззад канапето и надникнах навън предпазливо.
— Хей?
— Загубих Дечуч — прошепна ми Вини.
— Може да си го убил.
— Чакай малко. Какъв е този шум? Автоматичната врата на гаража се отваряше.
— Мамка му! — изрева Вини, втурна се към стълбите, подхлъзна се на първото стъпало и се сгромоляса на площадката.
Скочи бързо на крака, отвори предната врата и се прицели. Чух свирене на гуми, после Вини затръшна вратата.
— По дяволите! Мамка му! Да му го начукам! — изкрещя Вини и се понесе към мен. — Не мога да повярвам, че оня дъртак избяга! Измъкна се тихичко покрай мен, докато зареждах. Мамка му! Мамка му! Да му го начукам!
Псувните бяха изречени с такъв бяс, че се уплаших да не би някоя вена в мозъка на Вини да се спука.
Той запали лампата и се огледахме. Лампите бяха разбити, стените — целите в кратери, дамаската беше разкъсана от куршумите.
— Боже Господи — изстена Вини. — Прилича на бойно поле.
В далечината завиха сирени. Полиция.
— Изчезвам оттук — заяви Вини.
— Не знам дали е добра идея да бягаш от полицията.
— Не бягам от полицията — отвърна Вини, като взимаше по две стъпала наведнъж. — Бягам от Въртележката. Мисля, че ще е разумно да запазим тази случка за себе си.
Не можех да отрека логиката му.
Префучахме през най-тъмната част на двора и през имота зад къщата на Въртележката. Из квартала светнаха лампи и залаяха кучета. А ние с Вини дишахме тежко и лъкатушехме през храстите. Видяхме колата на един двор разстояние, излязохме от сенките и тръгнахме бавно. Суматохата беше пред дома на Въртележката.
— Затова никога не трябва да паркираш пред къщата, в която ще проникнеш — рече дълбокомислено Вини.
Това определено бе нещо, което трябваше да запомня.
Влязохме в колата. Вини спокойно завъртя ключа и потеглихме като двама почтени и отговорни граждани. Завихме зад ъгъла и Вини погледна надолу.
— Господи — изохка той. — Надървил съм се.
През завесите в спалнята ми проникваше слънчева светлина. Тъкмо размишлявах дали да стана, когато някой потропа на вратата. Нужна ми беше около минута да си намеря дрехите, а междувременно чукането се замени с крясъци.
— Хей, Стеф, там ли си? Ние сме. Дуги и Откаченяка.
Отворих вратата бързо. Двамата ми заприличаха на Боб — с доволни физиономии и изпълнени с безсмислена енергия.
— Донесохме ти понички — каза Дуги и ми подаде голям бял плик. — И искаме да ти разкажем нещо.
— Да — потвърди Откаченяка. — Само почакай да чуеш това. Направо е жестоко. Ние с Дуги си говорихме дълго и накрая се усетихме какво е станало със сърцето.
Оставих плика с понички на плота в кухнята и тримата си взехме по една.
— Кучето е виновно — започна Откаченяка. — Кучето на госпожа Белски. Споти изяде сърцето на Луи Ди.
Замръзнах с поничката пред устата ми.
— Нали разбираш, Дечуч се споразумял с Дъгстър да занесе сърцето в Ричмънд — продължи Откаченяка. — Но Дечуч не казал на Дуги нищо друго, освен че трябва да занесе хладилната чанта на госпожа Ди. И така, Дуги сложил хладилната чанта на предната седалка на батмобила и решил да тръгне за Ричмънд рано сутринта. Единственият проблем беше, че аз и съквартирантът ми Хюи решихме към полунощ, че ни се яде сладолед от „Бен и Джери“ и взехме назаем батмобила. А тъй като той има само две места, оставих хладилната чанта на задната тераса.
Дуги се хилеше неудържимо.
— Страхотна работа.
— Та ние с Хюи върнахме колата адски рано сутринта, защото Хюи трябваше да отиде на работа в склада. Оставих го там, а когато паркирах колата в двора на Дуги, хладилната чанта беше катурната, а Споти дъвчеше нещо. Не му обърнах внимание, защото той винаги рови из боклука и яде нещо. Затова върнах хладилната чанта в колата и се прибрах да погледам сутрешните предавания по телевизията. Тази Кати Курик е ужасно сладка.
— А после аз занесох празната хладилна чанта в Ричмънд — довърши Дуги.
— Споти е изял сърцето на Луи Ди — възкликнах.
— Точно така — потвърди Откаченяка, после довърши поничката си и избърса ръце в ризата си. — Е, ние ще тръгваме. Имаме да вършим доста работа.