Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

Имам двама мъже в живота си, но не знам какво да мисля за нито един от тях. Морели влиза и излиза от живота ми още откакто бях на шест години. Прилича на комета, която на всеки десет години се понася към мен, обикаля ме свирепо, после изчезва в космоса. Струва ми се, че нуждите и желанията ни никога не съвпадат напълно.

Рейнджъра е нов в живота ми. Необяснима и странна личност. Отначало ми беше нещо като инструктор, а сега… какво всъщност е сега? Трудно ми е да преценя какво иска от мен. Или пък какво искам аз от него. Сексуално удоволствие. За нищо друго не съм сигурна. Потръпнах неволно при мисълта за сексуални изживявания с Рейнджъра. Знам толкова малко за него, че това ще е нещо като да правиш любов с превръзка на очите… чисто физическо удоволствие и проучване. И доверие. У Рейнджъра има нещо, което те кара да му се довериш.

Сините цифри на дигиталния ми часовник проблясваха в тъмнината. Един часът. Не можех да заспя. Образът на София се появи в ума ми. Затворих очи и го отпъдих. Мина още доста време, без да заспя. Сините цифри показваха един и половина.

Внезапно в притихналия апартамент чух изщракването на бравата. И мекия звън на счупената верига, която се удари в отворената врата. Сърцето ми спря. Когато заработи отново, заби с такава сила, че очите ми се замъглиха. Някой беше влязъл в апартамента ми.